Да почувстваш Свободата!

ДА се качиш на Шипка – служебно задължение или кауза, споделя Николай Сираков дни преди да отбележим 138-та годишнина от Шипченската епопея.

„22 АВГУСТ.

В разгара на лятото…

Може би времето отново ще е горещо, може би синоптиците отново ще поставят своя код за опасност…

22 август – Шипченската епопея. Връх Шипка!

Да, и на мен не ми се качва горе по стръмните стъпала в големите горещини. Да, и аз не обичам многото хора, събрани на едно място. Предпочитам спокойствието, тишината, природата. Понякога и хубаво кафе под някой климатик…

Първия път се качих по служебно задължение, втория – заради децата, защото те виждаха нещо, което не бяха преживявали до този момент, а след това започнах да се замислям за онова, което се е случило там – не за битките (аз не обичам войната), а за каузата, заради която си струва да умреш – Свободата. И не просто свободата на една държава, а свободата да бъдеш. Свободата да имаш условия и възможност да правиш онова, което те кара да се чувстваш добре, и свободата да имаш достатъчно, за да можеш да споделяш с другите.

Замислих се за това как консумираме свободата днес – какво правим с онази свобода, която ни завещаха смелите герои на Шипка. И – повярвайте – те не са знаели , че аз въобще някога ще се родя и едва ли са водили битка и са умирали заради моята свобода. Те са имали смелостта да пожелаят свободата в себе си и са умрели заради свободата да бъдеш!

И тази година пак ще се кача на Върха. Но този път не заради служебното ми задължение. И не заради децата. Този път ще се кача заради Свободата! Ще се кача заради моята собствена, лична свобода! Ще се кача, за да отдам почит и да благодаря на онези, които са имали смелостта да загинат заради нея. Ще се кача, за да почувствам свободата! Да я събудя в себе си – там, на Върха!

Ще се кача, за да сляза свободен!“