Помощта на населението от Габровския край
След Търново, на 11 юли 1877 година авангардните руски поделения пристигат в Габрово. Към 19 юли всички селища от Габровския край са освободени. От този момент до края на войната Габровско има значителна роля, както в осъществяването на защитата на знаменития триъгълник на връх Шипка, така също и като база за широка настъпателна операция на руските войски през Балкана през зимата на 1877-1878 година.
”Войската на Шипка съществува с ресурси само от Габрово и в случай на нападение на турците-четем в рапорта на командира на втора бригада от Девета пехотна дивизия – необходимо е да се задържи и Габрово, без което войските на Шипка ще останат без всякакви средства и продоволствие. В разговор, който води управителят на канцеларията на гражданското управление Соболев с ген.Радецки, последният заявява: ”В течение на месец и половина по време на „Шипченското стоене” на корпуса му бе оказана значителна помощ от Червеният кръст и особено от гражданските власти в Габрово.
Ако се опитаме да групираме формите на помощ и съдействие ще се получат главно три вида: въоръжена; разузнавателна и икономическа.
В навечерието на Руско-турската война от селищата в Габровския край емигрират много революционери, взели активно участие в местните бунтове и въстания против турското робство, за да се включат в състава на най-голямата българска въоръжена сила през войната-Опълчението. От Сърбия се отправят Димитър Станчев, Иван Николов, Никола Ристов, Симеон Проданов и Стоян Джуров от Габрово, Петко Богданов от Дряново, Христо Цанков от Трявна. На 21 май от Браила заминават Димитър Станев от Габрово и Георги Константинов от Севлиево. Два дни по късно от Слатина тръгват Христо Стойнов от Севлиево и Иван Тодоров от Габрово. От Галац тръгват 121 човека, от Габровския край са Кунчо Петров, Димо Тодоров и Игнат Тодоров от Трявна, Станьо Бояджиев, Ангел Николов и Христо Лъвчиев от Дряново и Минко Марков Гализов от с.Ловнидол. През май 1877 г. постъпват в пета дружина опълченците Иванчу Матеев от с.Боженци, Атанас Христов от Севлиево, в 4-та Пейчо Ильо от Дряново, Илия Велев, Петър Георгиеев и Кольо Атанасов от с.Етъра, Радьо Георгиев от с.Чукили: в 6-та Георги Радев от Трявна, Атанас Райчев от Севлиево и Димитър Янков и Николай Стоянов от Габрово и др.
В освободените територии започва формирането на втората серия опълченски дружини. Руското командване определя да се създават по две нови дружини в Габрово и Търново и по една в Свищов и Никопол. В Габрово започва формирането на 9-та и 10-та опълченска дружини. Формиращите се в Габрово 9-та и 10-та опълченска дружини биват допълнени предимно от доброволци от жители на града и на околните селища. В 9-та дружина постъпват Недко Райчев и Иван Бояджиев от Севлиево, Марин Стойчев от Влайчевци, Ценчо Зимов от Деледжетци, Тодор Николов от Топлеш, Райчо Велков, Стоян Пройнов и Петър Цвятков от Тодорчетата и др. 10-та опълченска дружина е предимно от габровци и значителен брой дряновци.
В писмото си от 4 септември 1877г. А.Нажкин пише на И.Аксаков, че за доброволци в Габрово се явили и юноши 13-14г.. Към края на месец август 1877 г. 9-та дружина наброява 317 души, а 10-та -525.
През 3-те дни на августовските боеве са наградени от дружината 236 опълченци, със светло бронзови медали и 13 с тъмно бронзови. В помощ на Шипченските защитници на 9 август 1877г са изпратени и двете габровски опълченски дружини. Десетата се изтегля в с.Зелено дърво и заема позиции за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти на девета дружина отиват непосредствено на линия на прохода. В състав от 179 души под командването на подполковник Лвов тези роти взимат 200 коли от Габрово и излизат от позициите, за да издирват и прибират ранените войници и опълченци.След Шипченските боеве в Габровския край се съсредоточават две-трети от Българското опълчение. Поради това, че щабът на опълчението се намира в с.Баевци, а то самото е разположено в близките села, то габровския край става естествен център за набиране на доброволци. На Шипка девизът:”Свобода или смърт” намира най-пълно покритие. Опълченците умират геройски, като се бият до последната капка кръв. През цялата война няма случай опълченец да е улучен с куршум в гърба, което е знак за безстрашие. Затова признателно Габрово се отнася с почит към доблестните си синове. През 1923 г.габровският градски общински съвет ги обявява за почетни граждани.
През цялото време на героичната защита на Шипка, Габрово е препълнено с войски и с войскови учреждения: улиците са задръстени от обози, край града се строят землянки,устройват се болници, преминават различни части и съединения, формират се доброволческите отряди и дружини от 2-ра серия опълченски дружини. Въоръжената подкрепа на българите не се изчерпва с легендарния подвиг на Опълчението. Преминаването на русите през река Дунав е сигнал за формиране и действие на Горските „волни” чети и милиционни отряди. Такава чета е създадена и в Габрово, оглавена от Пенчо Манафов. Тя е формирана още преди пристигането на руските войски от революционния комитет и от ученици от Априловската гимназия.
Едновременно с изграждането и действието на „горските волни чети” по време на войната се разгръща и друг поток от въоръжена борба-създаване на милиционни селски и градски стражи. Те носят караулната служба в селищата, осигуряват реда и спокойствието, пресичат опитите за нападение от страна на противника. Освен това от габровския край през цялото времетраене на боевете се използват българи за разузнавачи и водачи.На 15 август ген. Дерожински донася от Габрово в Търново следното: ”По разказа на българина, който беше изпратен на Шипка, турците се нуждаят от съестни продукти и е установено, че се изпращат подкрепления от Казанлък”. Българите оказват съдействие на освободителите и чрез безплатен труд. Те разчистват проходите, правят пътища, превозват оръдията, копаят землянки, превозват ранени и др. В рапорта си ген.Дерожински съобщава от Габрово, че по отношение на продоволствието не е затруднен. По решение на градския съвет всеки ден били предоставяни 5000 бройки хляб, 2180 пуда ечемик и овес, 655 пуда сено и т.н. Между това в Габрово е организиран и обоз от каруци с впрегнати коне и биволи за прекарване на боеприпаси и храна.Много българи от Габровския край със собствен добитък и коли прекарвали храна,фураж,боеприпаси и ранени войници.Известни са имената на Димитър Братанов и Бенчо Бенчовски от с.Крушево.Райчо Петров,Атанас Коев от Гъбене и др.Димитър Караиванов от Севлиево е преводач при Верешчагин.
Габровци участват и в изкачването на оръдия към застрашените позиции на Шипка: ”За изкачването на оръдията, съобщава в телеграмата си до главната квартира ген.Кренке и на други тежести в планината на 23 август изпратих от Габрово 80 чифта волове”. Не случайно Немирович Данченко пише за боя на 24 август: ”През този тен от 11 часа сутринта шосето за св.Никола представляваше чудна гледка. Тук се бяха събрали повече от 1000 българи от Габрово и околните села, за да окажат помощ…”.
Активна е помощта на населението от Габровския край при подготовката и зимното преминаване на Балкана. Още преди да са започнали студовете, в Габрово се шият вълнени дрехи, партенки и ръкавици. През ноември габровци започват да превозват и въглища за Шипка Съществена е и военномедицинската помощ, която габровци оказват по време на бойните действия. По предложение на габровския лекар д-р Алекси Христов, московски възпитаник, габровската община организира само за един ден първата габровска болница. В нея вечерта на 16 юли 1877г. постъпват на лечение 76 ранени бойци. Тя е обзаведена с 250 легла с постели и бельо, събрано от жителите на града. До 19 юли в болницата постъпват още 232 ранени и болни войници. На следващия ден пристига в града полевата болница на 9-та пехотна дивизия с началник доктор Анучин и се настанява в гимназията. В спомените си „Два месеца в Габрово” доктор Пясецки отбелязва: ”Като отстъпиха гимназиалното заведение за болница също дадоха дюшеци възглавници и покривки”.
През първата половина на август 1877 г., когато на Шипка се водят едни от най-кръвопролитните сражения, габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени и ученици. Пристигат селяни от околните села. Под дъжд от куршуми мнозина от тях стигат до предните позиции и „със собственоръчно приготвени носилки” пренасят ранените до най-близките болнични пунктове. Поради постоянно нарастващия брой на ранените, габровската община превръща девическия манастир в болница за офицерския състав, а домът на учителя Илия Христович- в лазарет за опълченци и войници. През тежката зима в болниците и в десетките габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали руски войници и опълченци. Членките на женското дружество Мариола Стойчева, Марийка Арнаудова, Андрейца Манафова, Тонка Бойчева, Досювица Драганова и мн. др. габровски жени сърдечно приютяват бежанците, дошли от Южна България и делят всичко с тях. ”На габровчани трябва да се отдаде справедливост – пише С.Кисьов-твърде съчувствено се отнесоха не само към болните и ранените, но и към нещастните бежанци”. За болните бежанци по предложение на доктор Христов се организира самостоятелна болница в девическото училище, обзаведена от членките на женското дружество ”Майчина грижа” и с помощта на Московския славянски комитет, а малко по-късно сиропиталище за изоставени или загубили своите родители крайно бедни деца. Грижите за този приют, в който са настанени 235 души, се поемат от габровските жени.
В края на месец септември 1877г. в Габрово се организират и трета болница в къщата на учителя Илия Христович-специално за опълченци. Нейният началник доктор Сава Марков пише, че габровските граждани безкористно са се притекли на помощ и се грижели за ранените. В началото на октомври същата година, поради застудяването на времето, почти ежедневно от шипченските позиции в Габрово слизат по 200 болни. Целият град се превръща в болница. В Габрово всеки ден умират войници и след всеки ковчег крачат скръбни жени, които не знаят името на загиналия. На Балкана те прибират не само труповете на руси и българи, но погребват и турците. В претъпкания град започва страшна тифусна епидемия. Умират цели семейства, къщите запустяват. От тифус умира и председателката на женското дружество Мария Генчева, позната на габровци с името Гаврилица Генчовата, която работи в инфекциозното отделение. Дряново също се превръща в град-болница и за продоволствие. Само от 13-18 август 1877г. през този болничен пункт преминават и получават медицинска помощ 73 офицери и 1890 войници, подофицери и опълченци. Отличава се дряновския лекар Тодор Касеняков ,за което е награден с орден „св.Станислав”. Починалите биват погребвани в подножието на хълма”Бряста”. В град Севлиево през есента на 1877г. са поръчани 5500 полушубки, а към средата на октомври 1000 са готови за Българското опълчение. Помощта, която габровци и жителите от региона оказват на руската армия улеснява техните действия по време на боевете и доказва, че българите са достойни за своята свобода и тя не им е подарена даром.
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!