Шипченската епопея

Боевете на връх Шипка през летните месеци на 1877год. се превръщат в повратна точка в хода на Руско- турската война. От тяхното развитие зависи крайният изход на войната и съдбата на българското освобождение. Според плана на войната, разработен от ген. Н. Обручев три руски отряда-Източен, Преден и Западен трябва да разгромят основните османски сили, разположени на българската територия.

На Предния отряд, командван от ген.Й. Гурко се пада отговорността да премине с бърз марш старопланинските проходи и да напредне към Одрин. Отрядът наброява 12000 руски войници и български опълченци. След като на 7.07.1877г. войниците на ген. Гурко освобождават В. Търново, на 11.07.1877г. те влизат в гр. Габрово тържествено посрещнати от цялото население на града. Директорът на Гимназията Райчо Каролев приветства освободителите от името на населението. Основните руски части се настаняват в града през следващите дни. На 13 юли влиза в град Габрово началникът на габровския отряд ген.Б.Ф.Дерожински и командирът на казашкия полк полк.Орлов.

На 15 юли в Габрово се събира целият отряд в състав: 36-ти пехотен орловски полк ,1-ва  ,2-ра, 3-та, 4-та и 5-та опълченска дружина, 6-та в района на Тревненския проход, на вр.Кръстец , 2-ра и 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада, 2-ра планинска батарея, стоманената батарея, четири сотни и три команди –от 7-ми сапьорен батальон, конно-пионерна и конна българска, общо около 5500 души с 27 оръдия. По-късно към него се присъединява и Брянският полк. Командването на полка изпраща разузнавачи към Шипченския проход, за да проучат разположението на турските части. Те докладват на началниците си, че протовниковите войски са разположени в 4 лагера-на връх Св. Никола, на изток от този връх, на запад от височината Узункуш и в самото село Шипка.

Освен тези части керванският път от Трявна до връх Голям Бедек също бил зает от неприятелска войска. При тази ситуация командването на Габровския отряд взема решение на 17.07.1877г. да предприеме първата атака на Шипченската позиция от северна и южна посока.Атаката се осъществява от три руски колони. Лявата се командва от кап. Клиентов и настъпва през Манастирската пътека и Еловсксия дол със задача да удари десния фланг на противника. В състава на средната колона с командващ пол.Лингстрьом влизат 4 роти, сто казаци и 4 оръдия. В действията взема участие и командирът на дивизията генерал Светополк-Мирски. Колоната започва настъплението по шосето Габрово-Червен бряг-Шипка. Към 14часа завладява първата турска караулка и се отправя към втората на местността Рашейското. Разездите донасят, че откъм върха се спускат турци. Завързва се престрелка, която трае няколко часа. Турците получават подкрепление, но не могат да изтласкат русите. Привечер престрелката стихва. Загубите са 4 убити и 34 ранени. Два часа по късно, когато ген. Светополк-Мирски научава за загубите и отстъплението на лявата колона, заповядва отрядът да напусне позицията и да се завърне в Габрово.

Дясната колона под командването на полк. Хоменко настъпва към Зелено дърво. Артилерията има за задача да открие огън по турските позиции край шосето и да поддържа настъплението на средната колона. Три пехотни роти стигат до връх Куруджа, без да срещнат противник, но през нощта получават заповед да се върнат в Габрово. Така първата атака на Шипченския проход завършва без успех. Загубите на русите са: убити 2 офицера и 77 сержанти и войници, ранени 4 офицера и 128 войници.

Причините за неуспеха са голямото числено превъзходство на противника (повече от 3 пъти), добре укрепените му позиции, неучастието в атаката на основната част от Предния отряд, който закъснява със съсредоточаването си към прохода, разделянето на малобройния Габровски отряд в 3 колони на голямо разстояние една от друга, с риск всяка поотделно да бъде разбита, преди да получи подкрепление.

На 18 юли към прохода предприема настъпление основната част от Предния отряд. Два батальона без артилерия тръгват по пътя от с.Шипка към вр.Малък Бедек. Ген.Гурко изпраща пратеник българин в Габрово да съобщи за настъплението, но той за съжаление закъснява. На 19 .07.1877г. действията на Габровския отряд и основните руски части от Предния отряд се съгласуват. Габровският отряд настъпва в една колона по централния път. Авангардната рота под командването на ген. М. Д. Скобелев достига до връх Св. Никола и завладява опразнените по-рано от турците позиции. На 24.07.1877г. ген. Н. Г. Столетов поема командването на главните сили на Габровския отряд и пристъпва към укрепване на Шипченската позиция. Целта му е да не се допусне преминаването на турските войски през него. Цялостната защита на прохода е разпределена на няколко основни позиции. Южната страна на връх „Св. Никола„, под командването на полк. М. П. Толстой , се заема от 5 роти от Орловския полкт и 15 оръдия на Голямата, Малката и Стоманената батарея. Източната позиция по склона югоизточно от вр. Шипка се заема от 2, 3 и 5 опълченска дружина под командването на полк. Л. Д. Вяземски. Главната позиция от провлака до вр. Шипка, включително и Волинската височина под командването на полк. Прерадович, заменен по- късно от полк. Ал. Липински се заема от 7 орловски роти и 5 батарея, разположена на Централната и Кръгла батарея. В резерв от двете страни на шосето между вр. Св. Никола и централната височина остават орловски роти,1 и 4 опълченски дружини и 4 планински оръдия. Изградени били и три артелирийски позици , наречени батареи- Голямата –с фронт на запад и югозапад, Малката-с фронт на юг и югоизток и Стоманената –с фронт на югоизток, изток и северозапад. При така устроената отбрана западната и източната група укрепления, в които се включват връх Шипка, Волинската височина и връх Узункуш, образуват Главната позиция.

Предната позиция е от южната група укрепления, включваща вр. Св. Никола и вр. Орлово гнездо. По този начин Шипченската позиция е най- силна по фронта, но фланговете, тилът и пътят за съобщения не са осигурени.

В първите дни на месец август, след като нанася поражение на преминалите Стара планина руски войници от Предния отряд и опожарява Стара Загора 30000 армия на Сюлейман паша се съсредоточава под Шипченския проход. На състоялия се на 19. 08.1877г. военен съвет се взема решение главната атака на османската армия да се проведе от изток към вр. Малкия Бедек под командването на Реджеп паша, а Шакир паша да организира с една бригада демонстративни действия по шосето Шипка-вр. Св. Никола-Габрово. На 20.08.1877г. противниците стоят един срещу друг на Шипченските позиции. Ходжите обикалят палатките на войниците и ги приканват да измрат, но да победят московците и раите в името на Аллаха. Първата атака срещу връх Шипка започва на 21.08.77г. към 3 часа сутринта между черкези и 4-та опълченска дружина. Към 7 часа Реджеб паша с 16 табора напада левия фланг на позицията и отхвърля руските постове на височината Малък Бедек , където пристъпва веднага към изграждане на позиция и изкачване на артилерия. Предните части на колоната на Шакир паша към 8 часа откриват огън на позициите на вр. Св. Никола. Опълченците от Първа и Четвърта дружина влизат в решителен бой за защита на Орлово гнездо , вр. Св. Никола и склона североизточно от тях. Турците се нахвърлят и срещу левия фланг като се стремят да извършат пробив в отбранителната линия. Първата атака е отблъсната от руските войски и опълченците. Сюлейман паша включва в боя нови сили. Те такуват предните позици на шипченските бранители.

Освен Орловския полк и опълченците в битката се включват и дошлите от Габрово руски бойци от Брянския полк под командването на ген. Дерожински. През първия ден на боевете войските на Сюлейман паша предприемат 10 атаки, отблъснати от храбрите защитници. Боевете се преустановяват късно през нощта на 21.08. Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които 500 души, доведени на бойните позиции преди 3 дни. Очевидецът на събитията Немирович- Данченко пише : „ В този паметен ден всеки наш войник беше герой. Нямаше нерешителни и страхливци…Българската дружина се държеше също така изумително . Веднъж 15 българи отблъснаха и подгониха 180 турци с общото „ ура „ и одобрителните възклицания на Орловския полк.В края на деня Българското опълчение ,Орловци и Брянци се заклеват да сложат костите си , но да не предадат превала.”През първия ден боевете Шипченският отряд дава 250 ранени и убити. Загубите на турците са около 5000. На 22.08.1877г. Сюлейман паша дава заповед да се атакуват отново предните руски позиции.Впоследствие, разузнавайки за разположението на защитниците ,османските висши военни променят първоначалния замисъл на атаката и предприемат настъпателни действия по целия фронт.Атакувайки върха, те укрепват своите позиции и изкачват артилерийски оръдия.Под непрекъснат обстрел опълченците и руските войски успяват да подобрят укрепленията си и да възстановят разрушените участъци. На 23.08.1877г се провежда решителното сражение . Османската войска превъзхожда защитниците на прохода многократно.Генерал Столетов разполага със 7300 бойци разположени на укрепените позиции. Османската армия е съставена от17500 бойци и 7500 в резерв.Голяма част от пушките на опълченците са повредени , а патроните и снарядите са на привършване.Командването на Шипченската позиция осъзнава неизгодното разположение на бойците и превъзходството на противника , но взема решение да се държат до край.Атаката на османците започва на 23.08 сутринта с пушечен огън, който не стихва през целия ден.Към 4 часа започва артилерийска стрелба .Към българските дружини и руските войски настъпват и ги обграждат от всички страни таборите на Шакир паша и Вейсел паша.Към 14 часа на 23 август започва кризата в отбраната на прохода.Патроните привършват, оръдейната стрелба става по- рядка.Към 17 часа отбраната на прохода започва да рухва.В тежките боеве на на 23 август българските опълченци съставляват 50% от защитниците на вр. Св . Никола и 100% от източната група , заемаща склона на югоизток от вр. Шипка.В най- критичния момент, когато Реджеп паша и Вейсел паша се стремят да овладеят Габровското шосе, северно от Шипченската позиция под командването на полк. Кесяков се придвижват две роти опълченци. Те отиват на помощ на защитниците на вр. Св. Никола.Въпреки че попадат под огъня на турците и загубват половината от състава си , те успяват да осуетят обкръжението на позицията.В същия момент зад оръдията на кръглата батарея застават 12 опълченци от Първа дружина, които заместват загиналата прислуга на батареята. Броени минути и Шипка отново ще е в ръцете на варварите.Това означава, че османската армия ще опожари Габрово, Севлиево, Трявна , Дряново. Атакувайки руските войски от Западния отряд, които обсаждат Плевен, войските на Сюлейман паша ще нанесат поражение на руснаците, с което решават изхода на войната в своя полза, а българското освобождение се осуетява. При тази ситуация, в най-решителния момент на битката, при пълна мобилизация на силите на защитниците от Габрово пристигат 150 войници от стрелковата бригада на ген. Радецки.Те подсилват позициите на бранителите на прохода и обръщат османските войски в бягство. През следващите дни – 24 и 25 август руските войски и българските опълченци преминават в настъпление и спират атаките на османците. Пристъпват към укрепяване на позицията и подготовката й за продължителна отбрана. На 26 август настъпва затишие.В боевете от 21-26 август русите дават убити и ранени 131 офицера и 3509 войници,а загубите на турците според рапорта на Сюлейман паша са 233 офицери и 6411 войници.На 24-25 август първа втора трета и пета опълченски дружини са сменени от Подолския полк и се отправят към Габрово,а четвъртата остава на Шипка до 31 август.Габровското население с възторг и топлота посреща шипченските герои и им дава всичко необходимо за възстановяване на силите им,след което заемат позиция при Зелено дърво.