Паметникът на свободата на връх Шипка

„На този връх свет паметник ще се издига,

На бъдност да напомня за безстрашните деди.

Могъща пирамида небо ще достига,

на майки да мълви, на внуци да реди.”

Венко Марковски

Светлият спомен за съвместната величава борба на Шипка за освобождението на България с помощта на руските войски превърна в пламенна любов вековната привързаност на българския народ към Русия. Народната признателност, благодарност и почит към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили и веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в цялата страна.

Няма българско сърце, което да не трепне от този кратък, но така затрогващ и съдържателен текст. Горе, когато пред него се възправя с цялата си масивност и величие Паметникът на свободата, като апотеоз прозвучава от бронзовата плоча познатият Вазов стих:

И днес йощ Балканът, щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век! 

Идеята за изграждането на паметника е предложена на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. През 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45 – годишнината от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Открива се подписка за събиране на средства. Държавата отпуска 200 000 лева. През 1924 г. е обявен конкурс за проект на паметника. Той е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.

Строежът започва през 1926 г. под ръководството на инженер Богдан Горанов, Минчо Заеков и Иван Данков. Завършен е след 5 години през 1931 г. През лятото на 1927 – 1928 г. е усилената строителна дейност. Времето на планината много често било мъгливо и дъждовно. Доставени са строителни материали: каменни блокове, пясък, цимент, бетонно желязо, дървен материал. Превозвали са ги с камиони от с. Шипка, а до върха с коне, волове и каруци.

На върха бил направен изкоп с площ 300 м² и дълбочина 3 м в скалния масив. Изкопаните каменни блокове използвали за строежа.

През 1975 г. започва преустройството на горната част на стълбището и изграждане на нов подход към Паметника на свободата. По проект на скулптора Любен Димитров и архитектите Пейо Бербенлиев и Иван Николов се строи алея на славата и ново оширено стълбище към паметника. Три орелефни каменни композиции ще разказват за героичния подвиг на опълченци и руси през август 1877 г., за помощта, която българското население оказва на бранителите на Шипка и за драматичната зимна защита на прохода.

„На борците за свобода” – гласи надписът с метални букви, поставен от северната страна на Паметника на свободата, който се издига на върха като верен страж над вечния покой на загиналите руски и български воини и като символ на вековната бойна дружба между двата народа.

Паметникът на свободата представлява един монументален каменен блок във форма на правилна четиристенна пресечена пирамида с три последователни отстъпа към вертикалната ос и едно надвесване при короната горе. Приземната му основа има размери 17 на 16,06 м, а върхът – 8 на 7,90 м. Висок е 31,50 м. От северната страна на разширения отстъп над входа гордо бди на стража бронзов лъв, дълбок 8 и висок 4 м, излят в гр. Казанлък. На източната, южната и западната страна на паметника с големи метални букви са отбелязани имената на Шипка, Стара Загора и Шейново – местата, където руси и опълченци са проявили изумителна храброст, проливали кръвта си и оставили костите си за нашата свобода.

Паметникът е изграден от доломит, с неправилна циклопна зидария отвън и квадрова зидария отвътре. Вътрешността на зида е запълнена с желeзобетон.

През 1957 г. наред с архитектурно – благоустройствените паркови подобрения са направени значителни промени и във вътрешността на Паметника на свободата. Приземният и партерният етаж са свързани с кръгов отвор. Долу върху четири лежащи лъва е поставен нов голям каменен саркофаг, под който са събрани костите на загиналите руси и българи. Пред него се намира двуфигурна скулптурна група показваща руски воин и български опълченец, застанали на стража. Друга скулптурна фигура в горното помещение символизира победата на руско – българското бойно братство.

На източната вътрешна страна в приземния етаж е издълбан надписът:

„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода.” 

А на западната се откроява безсмъртният Ботев стих:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”

Аритектурно – скулптурното оформяне на двете помещения в Паметника на свободата е извършено по проекти на архитект Иван Васильов и скулпторите Мара Георгиева, Любен Димитров, Михаил Кац, Дора Дончева и Иван Мандов.

Тържественото откриване на паметника става на 26 август 1934 г., по случай 56 – годишнината от Шипченската епопея. Присъстват над 300 000 души.

С постановление на Министерския съвет от 5 октомври 1956 г. местата от Шипченския проход са обявени за Национален парк музей „Шипка”. Засаждат се зелени площи, а до върха се построяват 890 стъпала.

Ще минат години, столетия, а Паметникът на свободата все така величествено ще се възправя на чутовния връх и ще напомня през вековете за героизма и славата на шипченските защитници.

Автори: Филип Грозев, Марин Маринов