Шипченската епопея
Най – ярката изява на Българското националноосвободително движение е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р. А. Фадеев и е свързано с подготовката на братска Русия за освободителната война срещу Турция след жестокото потушаване на Априлското въстание. Още през октомври 1876 г. По предложение на ген. Ростислав Фадеев руското Военно министерство създава основните документи за българските войскови формирования. Определя се и генерал – майор Никола Григориевич Столетов за началник на бъдещите опълченски дружини.
Идеята получава широка подкрепа и от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д. А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н. Г. Столетов. Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 доброволчеки отряда от множество родолюбци под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната отрядите са прекръстени на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно – историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 10 000 души.
Действия на Опълчението по време на Руско – турската война.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По – късно, обаче, дружините са причислени към Предния отряд на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново.
По пътищата на войната се водели ожесточени боеве. Настъпили и дните на Шипченската епопея – пример за несъкрушима отбрана при тежки атмосферни условия и на бойно братство между руси и опълченци. Общото ръководство на отбраната на Шипка приел генерал Ф. Ф. Радецки. Тя продължила 5 месеца. Независимо от яростните атаки на врага защитата на Шипченски проход продължавала и Радецки донасял: „На Шипка всичко е спокойно.”
Шипченската позиция била разположена по самия гребен на шосето от Габрово за с. Шипка и Казанлък. Тя се разделя на две части: предна позиция на връх Столетов и „главна позиция”, разположена северно от предната позиция. Двете позиции били съединени помежду си от тясна площадка, в средата на която се намирала турската караулка и напусната казарма.
Командният пункт на генерал Николай Столетов се намирал зад връх Шипка. Срещу Шипченската позиция настъпвил Сюлейман Паша. На 20 август Сюлейман паша свикал Военен съвет относно плана за атаката на Шипка. През нощта на 21 август ген. Столетов събрал Военния съвет и изразил надеждата си да бъде защитавана до край Шипченската позиция независимо от многократното превъзходство на противника. „До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем.”
От 21 до 26 август Сюлейман паша водил непрекъснати атаки, напрягайки последни усилия за овладяване на прохода. В тези упорити боеве в първите три дни се сражавали и българските опълченци.
Решено било да се атакува левия фланг, а за отвличане вниманието на противника, да се извърши лъжлива атака по фронта – по стария от с. Шипка към връх Столетов. Атаката на Шипченската позиция започнала на 21 август 1877 г. В 7 часа сутринта. В този горещ ден всеки бързал на помощ, всеки чувствал че е нужен в боя. Тежко ранените отказвали да отидат в лазарета и оставали да помагат на другарите си.
На 21 август 1877 г. телеграмите изпращани по всички фронтове на войната гласяли: „Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта, боят е в разгара си. Атаката се води по фронта като се обхождат и двата фланга. Положението е критично.”
След завършването на този славен боен ден, героите на Шипка се заклели до един да умрат заедно, но да не отстъпят прохода. До късно вечерта се чували сигнали за атака и виковете „Аллах” на атакуващите. Този път групи от башибозуци и черкези. През цялата нощ защитниците укрепявали своите позиции.
Боят продължил и на следващия ден 22 август, като когато се водел главно артилерийски двубой, като неприятелят постепенно заемал нови позиции, включително в направлението на централния сектор към връх Малуша. На помощ на защитниците сутринта на 22 август от Габрово пристигнал полковник Иловайски.
Сюлейман паша, сигурен в победата си, изпратил вечерта на 22 август донесение до султана: „Русите не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат от ръцете ни. Ако тая нощ противникът не се опита да избяга, то утре сутринта ще подновя атаките и надявам се ще го смачкам.” Боят започнал на разсъмване открит от артилерийския грохот и виковете „Аллах”. Неприятелят се стремял с един удар да забие на върха знамето на полумесеца. Застанали по местата си, защитниците отговорили със залповете на оръдията и пушките си. Само до обяд Сюлейман паша атакувал шест пъти Шипченската позиция, обхващайки я от три страни. Атаките се провеждали с изключителна устременост с цел да се съкрушат защитниците. В 17 часа следобед неприятелските сили завзели страничните височини и заплашвали централната позиция. Отрядът, крайно отслабен от големите загуби, едва се държал. В тези тежки съдбоносни часове Четвърта стрелкова бригада бързала на помощ. Не напразно тя била наречена „желязна”. Изминала дълъг път при 39 градусова горещина, без отдих, войниците й се катерели по стръмните балкански склонове, със суворовско мъжество преодолявали тежки препятствия, само за да стигнат навреме. Те чували как ехото на боя ставало все по – слабо и сърцата им се свивали от тревога и болка.
Изтощени от липсата на храна и вода, от страшната умора след тридневната борба, от горещината на августовското слънце – руски войни и български опълченци отбранявали с последни усилия позициите си. Загивали в безпощадния неравен бой орловци, брянци и опълченци.
Настанал решителния момент, когато „от кървавата буря” светлината в очите помръква. Точно тогава пристигнала дългоочакваната помощ. От към тила на позицията най – после се подело мощно „Ура”, което подхванали всички защитници. Гръмкото „Ура” на стрелците било прието възторжено от защитниците по цялата позиция. Помощта ги ободрила, възбудила в тях радост и надежда, възкресила в тях сили. От този момент сражението преминало в полза на руси и българи. Когато се разнесъл слухът, че идва помощ, Самарското знаме се развявало на мястото си.
Убеден, че на 23 август боят е загубен, Сюлейман паша заповядал отстъпление. Постепенно на Шипченската позиция легнала тишина, а на полесражението останали победителите. Част от опълчението с разрешението на ген. Радецки слязло в Габрово за два дни. Тук опълчениците получили облекло и ново оръжие и сили за нови подвизи.
Финалът на войната предстоял, но Шипченската епопея направила преломът й необратим.
Кристиян Андонов
Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!