Да си припомним Шипка

По думите на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, историята на войните създава и сражения символи – когато почти всяка война достигне до ключов момент, едно главно сражение, което да предопредели изходa й, колкото и големи да са жертвите или дори и в нея да не са унищожени главните сили на противника. За пример посочва Бородино, Добро поле, Сталинград и Шипка.

След сполучливия десант при Свищов, главното руско командване разделя войската си на три отряда. Предният е с главнокомандващ ген – майор Гурко в състав едва 14 000 бойци – най – малкият по численост, а с най – важната задача  за бързо предвижване на юг.

Светкавичните и успешни действия на малкия отряд на Гурко, в чиято военна стойност се очаквала да бъде и по – ниска заради предполагаемата слаба боеспособност на включените в неговият състав български опълченски дружини, изненадва всички.

За две седмици успява да форсира Балкана, да овладее и задържи два важни прохода – Хаинбоаз и Шипка и главното – разгромява превъзхождащите го турски сили при Казанлък, Стара Загора и Нова Загора.

Най – важната му задача, обаче, тепърва предстои – предотвратяване на появата на Сюлеймановата армия в севернобългарските земи и евентуалното му насочване към Плевен и Осман паша или към Добруджа и Ахмед Али, би дало решително превъзходство на турските сили и позиции. Удържането на прохода Шипка се явява еднa от най – драматичните и решителни битки във войната.

След боевете при Стара Загора руското командване не се съмнява, че войските на Сюлейман ще настъпят, но въпросът е в каква посока. Според най – разпространеното мнение на руското командване, това трябва да стане през Твърдишкия или Котленския проход, тъй като е подчинен на главнокомандващия турската армия Мехмед Али паша ще поиска да се съедини с войските в „четириъгълника” и заедно да нанесат удар срещу русите. На 2 /14/ август от Цариград получава разрешение да настъпи срещу Шипка. Командирът на 8 армейски корпус генерал Радецки не знае това и заповядва по – голямата част от корпуса да се насочи към град Елена. „Неприятелят няма защо да хлопа на заключени врати, докато другите са отворени” е отговорът въпреки че ген. Столетов предупреждава за нападение. Все пак е взето решение и Брянският полк от Севлиево  е изпратен в помощ.

Срещу 27 000 войска останала му след боевете в Тракия и 42 оръдия, Сюлейман има срещу себе си 7800 опълченци и руси и 27 оръдия, или седмократно превъзходство. Защитниците на прохода имат по – добри позиции, но и това преимущество ще бъде отстранено, когато турците заемат височините по фланговетe. Вместо това Сюлейман се насочва към заетия от българското опълчение и Орловски полк Шипченски проход. Често това се обяснява с решението му да действа самостоятелно, но трябва да се отчете и факта, че настъплението му през Шипка има и своите логични доводи – срещу Сюлейман стоят не толкова многочислени сили, които не могат да получат подкрепление нито от плевенския, нито от русенския отряд, достатъчно притеснени от турските войски. Обходен марш на Сюлейман към Плевен и Добруджа е също възможен, но изискива по- дълго време.

Ден първи 9 /21/ август, 7 часа сутринта. Атакуват две колони на Реджеб паша и Шакир паша. Пристъпите са яростни от 7 00 до 21 часа. Седем, осем, дори десет атаки за деня. Сюлейман паша предварително е телеграфирал в Цариград „До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана”. Атаките са отбивани, по обяд пристига Брянският полк и от движение се включва в боя. В телеграма до ген. Радецки, на  ген. Дерожински съобщава към 3.00 часа „възможен е обход и ние ще се окажем в обсадно положение, отрязани от Габрово”.

До вечерта турците овладяват фланговите позиции на върховете Демиртепе, Демиевец, Малък бедек, доближават се значително до единственият извор и шосето за Габрово. Главните позиции обаче са удържани.

Ден втори 10 /22/ август. Атаки няма, но Сюлейман се готви за решителен щурм  и предислоцирва частите си, променя плана за действие – обход и удар по тила на защитниците. И този ден Шипка остава без поддръжка. На 9 /22/ август руските части пратени от Търново към Елена са върнати обратно. В 40 градусов пек войските вървят бавно, без почивка, особено тежък е преходът Търново – Габрово, войските от резерва могат да достигнат върха едва на 11 /23/ август. Практически защитниците остават сами срещу очакваният щурм.

Ден трети 11 /23/ август. На разсъмване рано сутринта започва и самия щурм. На върха са 5 български опълченски дружини, Брянският и Орловският полк, около 6000 бойци и 28 оръдия.

Четирима турски паши – Шакир, Салих, Вейсел и Расим паша – се насочват с войските си за нов щурм. Числеността на нападателите е три пъти повече от заелите позиции руси и българи. Към десет часа Шипка е обхваната от всички позици: Расим паша е овладял волинската височина, Вейсел паша е излязъл в тила на защитниците, а в телеграма до Цариград пашата докладва” в мои ръце са двата пътя, които водят от Габрово до руската позиция, в мои ръце паднаха изворите.” Изворите наистина са заети, но пътя все още не, войските достигат до 100 – 200 м до него.

Според свидетели турските орди са водени от изпаднали в екстаз имами и ходжи, за да разпалват фанатизма им, сигнал за отстъпление не се предвиждал.

Опълченци и руси се бият с крайно ожесточение и никой не отстъпва, дори когато патроните свършват и турците навлизат в позициите. В телеграма на ген. Дерожински до ген. Радецки от 10 август се съобщава, че има малко патрони, а голяма част от оръжието е развалено. Заради липсата на патрони и снаряди е дадена заповед, „да се стреля само в случай на решително неприятелско настъпление”. Немирович – Данченко „всеки наш войник бе герой в този паметен ден, страхливци, нерешителни нямаше”.

Въпреки че на 23 няма дори сухари, че поради непоносимата жажда пътят  е осеян с трупове, че в резерв няма нито един човек, защитниците устояват на пристъпите на неприятеля и не щадят гърдите и кръвта си за свободата на България.

В 7 часа турската атака започва, боят пламва с нова сила и миг преди  турците да овладеят окопите, в позициите намиращи се най – близо до шосето за Габрово избухва „ура”, подхванато по цялата отбранителна линия. Пристига и дългоочакваната помощ. По двама на кон пристигат първите 205 души и влизат веднага в боя. До вечерта броят им е 15 000 души, изминали за четири дни 160 км, при 30 градуса горещина. Шипка е удържана.

Атаките на Сюлейман паша продължават и сутринта на 12 /24/ август, но са отбивани с лекота. Към 14 часа руски части се опитва да преминат и в контранастъпление. Боевете продължават и в следващите дни, дори и през нощта. На 15 /27/ август и руси и турци приключват активните действия. На Шипка вече е спокойно.

Русите дават 3411 убити и ранени и 531 опълченеца. Турците между 10 и 15 000. Още около 2 000 войници, турците ще загубят на 5 /17/ септември в един последен и отчаян опит на Сюлейман да пробие отбраната. Турците този път дори превземат скалите на „ Орлово гнездо”, но са бързо отхвърлени

Заключение Защо е битката символ?

Няколко хиляди български опълченци получават главна роля на Шипка, в сражението което трябва да реши войната.

– защитата е проверка на готовността за свобода и решителността на българите да я спечелят

– за всички е ясно, дори и за самите тях, особено след втората неуспешна атака на Плевен, че основната задача лежи върху тях, а  още по – тежка е мисълта , че дори и да изпълнят войнският си дълг и да се сражават до последният жив, Сюлейман отново би нахлул в Северна България.

– победата е единствената  цел.

Сам ген. Радецки оценява това ”Шипка това е заключена врата: през месец август тя издържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България… Следните четири месеца Шипка прикова 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград”.

И накрая, за да  разбереш войната, достатъчно е да припомниш Шипка.

Йоана Радкова

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар