Габровци в помощ на Шипченските боеве

След вековна упорита борба срещу Османското иго, руски поделения пристигнали в Габрово. От този момент до края на войната Габрово играе значителна роля, както в осъществяването на знаменития триъгълник с връх Шипка, така също и като база за широко настъпателна операция на руските войски през България. През цялото време на героичната защита на Шипка Габрово е бил препълнен с войски и войскови учреждения, улиците били задръстени от обози, край града се строели землянки, устройвали се болници, формирали се доброволнически отряди и дружини. Боевете на Шипка от 21 – 23.08.1877 г . протичат при изключително тежки условия: числено превъзходство на противника, недостатъчно боеприпаси, липса на храна и преди всичко на вода. Тогава голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят вода с ведра за изжаднелите бойци, боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Войната заварва руската армия неподготвена във военно – медицинско отношение. По предложение на българския лекар Алекси Христов, руски възпитаник, габровската община организира в сградата на гимназията само за един ден първата габровска болница, в която вечерта на 16 юли 1877 г . постъпват на лечение 76 ранени бойци. Болницата е обзаведена с 250 легла с постели, събрани от жителите на града. Само три дни след откриването на болницата в нея са настанени 308 ранени, без да се счита броят на по – леко ранените бойци. Обзаведени са и няколко операционни, към които, поради липса на достатъчен брой персонал, са привлечени за медицински сестри няколко учителки и монахини.

През първата половина на август 1887 г ., когато на Шипка се водят едни от най – кръвопролитните сражения, Габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени и ученици. Те раздават вода на защитниците и със “собственоръчно приготвени носилки“ пренасят ранени в габровските болници. През суровата зима на 1877 – 1878 г. грижата за спасяване живота на руските герои се превръща в грижа за целия Габровски край. В болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2 600 ранени и премръзнали руски войници и опълченци. При минус 20 градуса студ всеки ден от върха на Балкана с шейни или носилки са спасявани по 200 премръзнали войници и офицери от Шипченския отряд. В нощната тъмнина приведени български жени с фенери обикалят и търсят ранени руски войници, за да ги превържат и приберат. Тази помощ е отразена от командира на Девета опълченска дружина – подполковник Лвов, в рапорт до ген. Столетов. Той съобщава, че е събрал 200 коли от града, които са били натоварени с ранени и благополучно откарани от местните жени и мъже до превързочния пункт. Готвейки се за зимния поход, в спомените си отбелязва: “за три недели в Габрово бяха заръчани седла и самари, подготвяше се запас сухари и булгур и от рано бяха закупени по 60 глави рогат добитък за всеки полк пооделно.” По време на Руско – турската освободителна война през 1877 – 1878 г. населението на Габровско не само оказва помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дава и подслон и първа подкрепа на хиляди бежанци от Южна България. Техният брой по данните на повечето документи достига до 200 000 души. Една голяма част от тях остават в Габрово, други се отправят към Дряново, Севлиево, Търново, Свищов. На 23 юли 1877 г. габровският окръжен началник телеграфира до завеждащия гражданското управление княз В. Черкаски: Окръгът е пълен с бежанци. Превързочни средства няма. Хляб няма. Гражданите помагат колкото е възможно, сутринта храниха бегълците. От запаса се сформира български отряд. Необходима е бърза помощ“. От телеграмата се разбира, че първа помощ на бежанците от Тракия оказват габровските жители. Казанлъчанката Ана П. Митева разказва в спомените си: “…като почнахме да преваляме Узункуш, тук – таме бяха на бивак много семейства и те нещастни като нас: без хляб, без гозба, а децата искаха да ядат… Ние стигнахме в Габрово. Там ни посрещнаха гостолюбивите габровци с тарелки от варени царевици. Те гощаваха всички бежанци с царевица. По това време гощавката им беше цяла благодат. В Габрово всички къщи бяха препълнени, за нас имаше едно местенце в “Табханите“…”

На фона на тежките събития около започналата освободителна война ясно се очертава значителната и всестранната помощ на жените от Габровския край. През епохата на Възраждането от общонародния устрем към просвета, жените на Габрово по инициатива на учителя Димитър Енчев и учителката Анастасия Тошева на 06.08.1860 г. учредяват женско дружество под името “Майчина грижа“. Негови основателки са били Тона Бойчева, Мана Попова, Мариола Станчева, Рада и Мария Рачкови и др. Женското дружество “Майчина грижа“, членките на което произхождат главно от онези обществените слоеве, занаятчии и търговци, които вземат най – дейно участие в борбата за освобождение, още в първите дни на войната организират жените в града да посрещнат преминаващите руски войски, да им поднасят подаръци и топла храна.

Селина Миндева