3-месечният Константин и внукът на каменоделеца Михал Петков от с. Трапезковци бяха сред първите разгледали изложбата за „Строителите на Паметника на свободата“

3-месечният Константин и внукът на каменоделецът Михал Петков от с. Трапезковци бяха сред първите разгледали изложбата за „Строителите на Паметника на свободата“. А тя беше открита с прекрасно акапелно изпълнение на „Къде си вярна ти любов народна“ от Стела Георгиева. Емоционални бяха приветствените слова на областния управител Невена Петкова и директора на НПМ „Шипка – Бузлуджа“, които дадоха старт на тържествата посветени на 142 години от Шипченската епопея.  Прозвучаха моменти от речта на Цар Борис ІІІ по време на откриване на Паметника на 26 август 1934 г. „Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем  и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.“„Пред паметника на свободата, в името на идеализма, родолюбието и единението, които той символизира, нека си подадем ръка всички – народ, войнство и интелигенция – нека си дадем тържествено обещание пред образа на всички паднали за родината герои, че ние, вървейки все напред, ще градим със сплотени усилия една все по-благоденстваща и единна България, ще ѝ дадем в мирното състезание на народите мястото, което се пада на нейния национален гений и на нейното историческо призвание.“

Експозицията предизвика голям интерес сред габровци още в първия ден на нейното представяне. Пред всички тях инициаторът Чавдар Ангелов сподели: „Идеята на изложбата е не толкава да покажем Паметника, той е изключително популярен, а да насочим вниманието към хората, които са го създали. Защото човешкият фактор винаги е на първо място и без сърцати хора няма как да се случи каквото и да било на тази земя. Показваме не само главните действащи лица – архитекти, строителни инженери, скулпторите, а всички – зидари, кофражисти, каменоделци, обикновени общи работници, които на гръб са изнасяли строителните материали.“ „Този паметник е едно общонародно дело – като започнем от начина на неговото финансиране и стигнем до начина на неговото изграждане. Това е един инженерен подвиг, защото към момента, на неговото изграждане в България няма опит в строителството на подобни масивни конструкции и то на такава надморска височина. Това е причината да е изграден и с някои дефекти, които и до ден днешен се отстраняват. Но най – важното е, че той е такъв, какъвто е и ще го има поне още 1000 години.“

Не по-малко развълнуван беше и Янчо Янчев, дошъл да види „строителите“, сред които оказа се е и неговият дядо – каменоделецът Михал Петков от с. Трапезковци. За съжаление Янчо няма много спомени от него, но е слушал разказите на своята майка. „Канара човек е бил!“ – споделя и показва как с лекота Михал е вдигал стокилограмови камъни. Обещава че и малкото черно-бели фотографии, които има ще предостави на архива на парк – музея, за да обогатят историята за градежа на Паметника.

Експозицията ще остане в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 5 септември.