Помощта на населението от Габровския край

         След Търново, на 11 юли 1877 година авангардните руски поделения пристигат в Габрово. Към 19 юли всички селища от Габровския край са освободени. От този момент до края на войната Габровско има значителна роля, както в осъществяването на защитата на знаменития триъгълник на връх Шипка, така също и като база за широка настъпателна операция на руските войски през Балкана през зимата на 1877-1878 година.

”Войската на Шипка съществува с ресурси само от Габрово и в случай на нападение на турците-четем в рапорта на командира на втора бригада от Девета пехотна дивизия – необходимо е да се задържи и Габрово, без което войските на Шипка ще останат без всякакви средства и продоволствие. В разговор, който води управителят на канцеларията на гражданското управление Соболев с ген.Радецки, последният заявява: ”В течение на месец и половина по време на „Шипченското стоене” на корпуса му бе оказана значителна помощ от Червеният кръст и особено от гражданските власти в Габрово.

Ако се опитаме да групираме формите на помощ и съдействие ще се получат главно три вида: въоръжена; разузнавателна и икономическа.

В навечерието на Руско-турската война от селищата в Габровския край емигрират много революционери, взели активно участие в местните бунтове и въстания против турското робство, за да се включат в състава на най-голямата българска въоръжена сила през войната-Опълчението. От Сърбия се отправят Димитър Станчев, Иван Николов, Никола Ристов, Симеон Проданов и Стоян Джуров от Габрово, Петко Богданов от Дряново, Христо Цанков от Трявна. На 21 май от Браила заминават Димитър Станев от Габрово и Георги Константинов от Севлиево. Два дни по късно от Слатина тръгват Христо Стойнов от Севлиево и Иван Тодоров от Габрово. От Галац тръгват 121 човека, от Габровския край са Кунчо Петров, Димо Тодоров и Игнат Тодоров от Трявна, Станьо Бояджиев, Ангел Николов и Христо Лъвчиев от Дряново и Минко Марков Гализов от с.Ловнидол. През май 1877 г. постъпват в пета дружина опълченците Иванчу Матеев от с.Боженци, Атанас Христов от Севлиево, в 4-та Пейчо Ильо от Дряново, Илия Велев, Петър Георгиеев и Кольо Атанасов от с.Етъра, Радьо Георгиев от с.Чукили: в 6-та Георги Радев от Трявна, Атанас Райчев от Севлиево и Димитър Янков и Николай Стоянов от Габрово и др.

В освободените територии започва формирането на втората серия опълченски дружини. Руското командване определя да се създават по две нови дружини в Габрово и Търново и по една в Свищов и Никопол. В Габрово започва формирането на 9-та и 10-та опълченска дружини. Формиращите се в Габрово 9-та и 10-та опълченска дружини биват допълнени предимно от доброволци от жители на града и на околните селища. В 9-та дружина постъпват Недко Райчев и Иван Бояджиев от Севлиево, Марин Стойчев от Влайчевци, Ценчо Зимов от Деледжетци, Тодор Николов от Топлеш, Райчо Велков, Стоян Пройнов и Петър Цвятков от Тодорчетата и др. 10-та опълченска дружина е предимно от габровци и значителен брой дряновци.

В писмото си от 4 септември 1877г. А.Нажкин пише на И.Аксаков, че за доброволци в Габрово се явили и юноши 13-14г.. Към края на месец август 1877 г. 9-та дружина наброява 317 души, а 10-та -525.

През 3-те дни на августовските боеве са наградени от дружината 236 опълченци, със светло бронзови медали и 13 с тъмно бронзови. В помощ на Шипченските защитници на 9 август 1877г са изпратени и двете габровски опълченски дружини. Десетата се изтегля в с.Зелено дърво и заема позиции за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти на девета дружина отиват непосредствено на линия на прохода. В състав от 179 души под командването на подполковник Лвов тези роти взимат 200 коли от Габрово и излизат от позициите, за да издирват и прибират ранените войници и опълченци.След Шипченските боеве в Габровския край се съсредоточават две-трети от Българското опълчение. Поради това, че щабът на опълчението се намира в с.Баевци, а то самото е разположено в близките села, то габровския край става естествен център за набиране на доброволци. На Шипка девизът:”Свобода или смърт” намира най-пълно покритие. Опълченците умират геройски, като се бият до последната капка кръв. През цялата война няма случай опълченец да е улучен с куршум в гърба, което е знак за безстрашие. Затова признателно Габрово се отнася с почит към доблестните си синове. През 1923 г.габровският градски общински съвет ги обявява за почетни граждани.

През цялото време на героичната защита на Шипка, Габрово е препълнено с войски и с войскови учреждения: улиците са задръстени от обози, край града се строят землянки,устройват се болници, преминават различни части и съединения, формират се доброволческите отряди и дружини от 2-ра серия опълченски дружини. Въоръжената подкрепа на българите не се изчерпва с легендарния подвиг на Опълчението. Преминаването на русите през река Дунав е сигнал за формиране и действие на Горските „волни” чети и милиционни отряди. Такава чета е създадена и в Габрово, оглавена от Пенчо Манафов. Тя е формирана още преди пристигането на руските войски от революционния комитет и от ученици от Априловската гимназия.

Едновременно с изграждането и действието на „горските волни чети” по време на войната се разгръща и друг поток от въоръжена борба-създаване на милиционни селски и градски стражи. Те носят караулната служба в селищата, осигуряват реда и спокойствието, пресичат опитите за нападение от страна на противника. Освен това от габровския край през цялото времетраене на боевете се използват българи за разузнавачи и водачи.На 15 август ген. Дерожински донася от Габрово в Търново следното: ”По разказа на българина, който беше изпратен на Шипка, турците се нуждаят от съестни продукти и е установено, че се изпращат подкрепления от Казанлък”. Българите оказват съдействие на освободителите и чрез безплатен труд. Те разчистват проходите, правят пътища, превозват оръдията, копаят землянки, превозват ранени и др. В рапорта си ген.Дерожински съобщава от Габрово, че по отношение на продоволствието не е затруднен. По решение на градския съвет всеки ден били предоставяни 5000 бройки хляб, 2180 пуда ечемик и овес, 655 пуда сено и т.н. Между това в Габрово е организиран и обоз от каруци с впрегнати коне и биволи за прекарване на боеприпаси и храна.Много българи от Габровския край със собствен добитък и коли прекарвали храна,фураж,боеприпаси и ранени войници.Известни са имената на Димитър Братанов и Бенчо Бенчовски от с.Крушево.Райчо Петров,Атанас Коев от Гъбене и др.Димитър Караиванов от Севлиево е преводач при Верешчагин.

Габровци участват и в изкачването на оръдия към застрашените позиции на Шипка: ”За изкачването на оръдията, съобщава в телеграмата си до главната квартира ген.Кренке и на други тежести в планината на 23 август изпратих от Габрово 80 чифта волове”. Не случайно Немирович Данченко пише за боя на 24 август: ”През този тен от 11 часа сутринта шосето за св.Никола представляваше чудна гледка. Тук се бяха събрали повече от 1000 българи от Габрово и околните села, за да окажат помощ…”.

Активна е помощта на населението от Габровския край при подготовката и зимното преминаване на Балкана. Още преди да са започнали студовете, в Габрово се шият вълнени дрехи, партенки и ръкавици. През ноември габровци започват да превозват и въглища за Шипка Съществена е и военномедицинската помощ, която габровци оказват по време на бойните действия. По предложение на габровския лекар д-р Алекси Христов, московски възпитаник, габровската община организира само за един ден първата габровска болница. В нея вечерта на 16 юли 1877г. постъпват на лечение 76 ранени бойци. Тя е обзаведена с 250 легла с постели и бельо, събрано от жителите на града. До 19 юли в болницата постъпват още 232 ранени и болни войници. На следващия ден пристига в града полевата болница на 9-та пехотна дивизия с началник доктор Анучин и се настанява в гимназията. В спомените си „Два месеца в Габрово” доктор Пясецки отбелязва: ”Като отстъпиха гимназиалното заведение за болница също дадоха дюшеци възглавници и покривки”.

През първата половина на август 1877 г., когато на Шипка се водят едни от най-кръвопролитните сражения, габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени и ученици. Пристигат селяни от околните села. Под дъжд от куршуми мнозина от тях стигат до предните позиции и „със собственоръчно приготвени носилки” пренасят ранените до най-близките болнични пунктове. Поради постоянно нарастващия брой на ранените, габровската община превръща девическия манастир в болница за офицерския състав, а домът на учителя Илия Христович- в лазарет за опълченци и войници. През тежката зима в болниците и в десетките габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали руски войници и опълченци. Членките на женското дружество Мариола Стойчева, Марийка Арнаудова, Андрейца Манафова, Тонка Бойчева, Досювица Драганова и мн. др. габровски жени сърдечно приютяват бежанците, дошли от Южна България и делят всичко с тях. ”На габровчани трябва да се отдаде справедливост – пише С.Кисьов-твърде съчувствено се отнесоха не само към болните и ранените, но и към нещастните бежанци”. За болните бежанци по предложение на доктор Христов се организира самостоятелна болница в девическото училище, обзаведена от членките на женското дружество ”Майчина грижа” и с помощта на Московския славянски комитет, а малко по-късно сиропиталище за изоставени или загубили своите родители крайно бедни деца. Грижите за този приют, в който са настанени 235 души, се поемат от габровските жени.

В края на месец септември 1877г. в Габрово се организират и трета болница в къщата на учителя Илия Христович-специално за опълченци. Нейният началник доктор Сава Марков пише, че габровските граждани безкористно са се притекли на помощ и се грижели за ранените. В началото на октомври същата година, поради застудяването на времето, почти ежедневно от шипченските позиции в Габрово слизат по 200 болни. Целият град се превръща в болница. В Габрово всеки ден умират войници и след всеки ковчег крачат скръбни жени, които не знаят името на загиналия. На Балкана те прибират не само труповете на руси и българи, но погребват и турците. В претъпкания град започва страшна тифусна епидемия. Умират цели семейства, къщите запустяват. От тифус умира и председателката на женското дружество Мария Генчева, позната на габровци с името Гаврилица Генчовата, която работи в инфекциозното отделение. Дряново също се превръща в град-болница и за продоволствие. Само от 13-18 август 1877г. през този болничен пункт преминават и получават медицинска помощ 73 офицери и 1890 войници, подофицери и опълченци. Отличава се дряновския лекар Тодор Касеняков ,за което е награден с орден „св.Станислав”. Починалите биват погребвани в подножието на хълма”Бряста”. В град Севлиево през есента на 1877г. са поръчани 5500 полушубки, а към средата на октомври 1000 са готови за Българското опълчение. Помощта, която габровци и жителите от региона оказват на руската армия улеснява техните действия по време на боевете и доказва, че българите са достойни за своята свобода и тя не им е подарена даром.

Шипченската епопея

Боевете на връх Шипка през летните месеци на 1877год. се превръщат в повратна точка в хода на Руско- турската война. От тяхното развитие зависи крайният изход на войната и съдбата на българското освобождение. Според плана на войната, разработен от ген. Н. Обручев три руски отряда-Източен, Преден и Западен трябва да разгромят основните османски сили, разположени на българската територия.

На Предния отряд, командван от ген.Й. Гурко се пада отговорността да премине с бърз марш старопланинските проходи и да напредне към Одрин. Отрядът наброява 12000 руски войници и български опълченци. След като на 7.07.1877г. войниците на ген. Гурко освобождават В. Търново, на 11.07.1877г. те влизат в гр. Габрово тържествено посрещнати от цялото население на града. Директорът на Гимназията Райчо Каролев приветства освободителите от името на населението. Основните руски части се настаняват в града през следващите дни. На 13 юли влиза в град Габрово началникът на габровския отряд ген.Б.Ф.Дерожински и командирът на казашкия полк полк.Орлов.

На 15 юли в Габрово се събира целият отряд в състав: 36-ти пехотен орловски полк ,1-ва  ,2-ра, 3-та, 4-та и 5-та опълченска дружина, 6-та в района на Тревненския проход, на вр.Кръстец , 2-ра и 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада, 2-ра планинска батарея, стоманената батарея, четири сотни и три команди –от 7-ми сапьорен батальон, конно-пионерна и конна българска, общо около 5500 души с 27 оръдия. По-късно към него се присъединява и Брянският полк. Командването на полка изпраща разузнавачи към Шипченския проход, за да проучат разположението на турските части. Те докладват на началниците си, че протовниковите войски са разположени в 4 лагера-на връх Св. Никола, на изток от този връх, на запад от височината Узункуш и в самото село Шипка.

Освен тези части керванският път от Трявна до връх Голям Бедек също бил зает от неприятелска войска. При тази ситуация командването на Габровския отряд взема решение на 17.07.1877г. да предприеме първата атака на Шипченската позиция от северна и южна посока.Атаката се осъществява от три руски колони. Лявата се командва от кап. Клиентов и настъпва през Манастирската пътека и Еловсксия дол със задача да удари десния фланг на противника. В състава на средната колона с командващ пол.Лингстрьом влизат 4 роти, сто казаци и 4 оръдия. В действията взема участие и командирът на дивизията генерал Светополк-Мирски. Колоната започва настъплението по шосето Габрово-Червен бряг-Шипка. Към 14часа завладява първата турска караулка и се отправя към втората на местността Рашейското. Разездите донасят, че откъм върха се спускат турци. Завързва се престрелка, която трае няколко часа. Турците получават подкрепление, но не могат да изтласкат русите. Привечер престрелката стихва. Загубите са 4 убити и 34 ранени. Два часа по късно, когато ген. Светополк-Мирски научава за загубите и отстъплението на лявата колона, заповядва отрядът да напусне позицията и да се завърне в Габрово.

Дясната колона под командването на полк. Хоменко настъпва към Зелено дърво. Артилерията има за задача да открие огън по турските позиции край шосето и да поддържа настъплението на средната колона. Три пехотни роти стигат до връх Куруджа, без да срещнат противник, но през нощта получават заповед да се върнат в Габрово. Така първата атака на Шипченския проход завършва без успех. Загубите на русите са: убити 2 офицера и 77 сержанти и войници, ранени 4 офицера и 128 войници.

Причините за неуспеха са голямото числено превъзходство на противника (повече от 3 пъти), добре укрепените му позиции, неучастието в атаката на основната част от Предния отряд, който закъснява със съсредоточаването си към прохода, разделянето на малобройния Габровски отряд в 3 колони на голямо разстояние една от друга, с риск всяка поотделно да бъде разбита, преди да получи подкрепление.

На 18 юли към прохода предприема настъпление основната част от Предния отряд. Два батальона без артилерия тръгват по пътя от с.Шипка към вр.Малък Бедек. Ген.Гурко изпраща пратеник българин в Габрово да съобщи за настъплението, но той за съжаление закъснява. На 19 .07.1877г. действията на Габровския отряд и основните руски части от Предния отряд се съгласуват. Габровският отряд настъпва в една колона по централния път. Авангардната рота под командването на ген. М. Д. Скобелев достига до връх Св. Никола и завладява опразнените по-рано от турците позиции. На 24.07.1877г. ген. Н. Г. Столетов поема командването на главните сили на Габровския отряд и пристъпва към укрепване на Шипченската позиция. Целта му е да не се допусне преминаването на турските войски през него. Цялостната защита на прохода е разпределена на няколко основни позиции. Южната страна на връх „Св. Никола„, под командването на полк. М. П. Толстой , се заема от 5 роти от Орловския полкт и 15 оръдия на Голямата, Малката и Стоманената батарея. Източната позиция по склона югоизточно от вр. Шипка се заема от 2, 3 и 5 опълченска дружина под командването на полк. Л. Д. Вяземски. Главната позиция от провлака до вр. Шипка, включително и Волинската височина под командването на полк. Прерадович, заменен по- късно от полк. Ал. Липински се заема от 7 орловски роти и 5 батарея, разположена на Централната и Кръгла батарея. В резерв от двете страни на шосето между вр. Св. Никола и централната височина остават орловски роти,1 и 4 опълченски дружини и 4 планински оръдия. Изградени били и три артелирийски позици , наречени батареи- Голямата –с фронт на запад и югозапад, Малката-с фронт на юг и югоизток и Стоманената –с фронт на югоизток, изток и северозапад. При така устроената отбрана западната и източната група укрепления, в които се включват връх Шипка, Волинската височина и връх Узункуш, образуват Главната позиция.

Предната позиция е от южната група укрепления, включваща вр. Св. Никола и вр. Орлово гнездо. По този начин Шипченската позиция е най- силна по фронта, но фланговете, тилът и пътят за съобщения не са осигурени.

В първите дни на месец август, след като нанася поражение на преминалите Стара планина руски войници от Предния отряд и опожарява Стара Загора 30000 армия на Сюлейман паша се съсредоточава под Шипченския проход. На състоялия се на 19. 08.1877г. военен съвет се взема решение главната атака на османската армия да се проведе от изток към вр. Малкия Бедек под командването на Реджеп паша, а Шакир паша да организира с една бригада демонстративни действия по шосето Шипка-вр. Св. Никола-Габрово. На 20.08.1877г. противниците стоят един срещу друг на Шипченските позиции. Ходжите обикалят палатките на войниците и ги приканват да измрат, но да победят московците и раите в името на Аллаха. Първата атака срещу връх Шипка започва на 21.08.77г. към 3 часа сутринта между черкези и 4-та опълченска дружина. Към 7 часа Реджеб паша с 16 табора напада левия фланг на позицията и отхвърля руските постове на височината Малък Бедек , където пристъпва веднага към изграждане на позиция и изкачване на артилерия. Предните части на колоната на Шакир паша към 8 часа откриват огън на позициите на вр. Св. Никола. Опълченците от Първа и Четвърта дружина влизат в решителен бой за защита на Орлово гнездо , вр. Св. Никола и склона североизточно от тях. Турците се нахвърлят и срещу левия фланг като се стремят да извършат пробив в отбранителната линия. Първата атака е отблъсната от руските войски и опълченците. Сюлейман паша включва в боя нови сили. Те такуват предните позици на шипченските бранители.

Освен Орловския полк и опълченците в битката се включват и дошлите от Габрово руски бойци от Брянския полк под командването на ген. Дерожински. През първия ден на боевете войските на Сюлейман паша предприемат 10 атаки, отблъснати от храбрите защитници. Боевете се преустановяват късно през нощта на 21.08. Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които 500 души, доведени на бойните позиции преди 3 дни. Очевидецът на събитията Немирович- Данченко пише : „ В този паметен ден всеки наш войник беше герой. Нямаше нерешителни и страхливци…Българската дружина се държеше също така изумително . Веднъж 15 българи отблъснаха и подгониха 180 турци с общото „ ура „ и одобрителните възклицания на Орловския полк.В края на деня Българското опълчение ,Орловци и Брянци се заклеват да сложат костите си , но да не предадат превала.”През първия ден боевете Шипченският отряд дава 250 ранени и убити. Загубите на турците са около 5000. На 22.08.1877г. Сюлейман паша дава заповед да се атакуват отново предните руски позиции.Впоследствие, разузнавайки за разположението на защитниците ,османските висши военни променят първоначалния замисъл на атаката и предприемат настъпателни действия по целия фронт.Атакувайки върха, те укрепват своите позиции и изкачват артилерийски оръдия.Под непрекъснат обстрел опълченците и руските войски успяват да подобрят укрепленията си и да възстановят разрушените участъци. На 23.08.1877г се провежда решителното сражение . Османската войска превъзхожда защитниците на прохода многократно.Генерал Столетов разполага със 7300 бойци разположени на укрепените позиции. Османската армия е съставена от17500 бойци и 7500 в резерв.Голяма част от пушките на опълченците са повредени , а патроните и снарядите са на привършване.Командването на Шипченската позиция осъзнава неизгодното разположение на бойците и превъзходството на противника , но взема решение да се държат до край.Атаката на османците започва на 23.08 сутринта с пушечен огън, който не стихва през целия ден.Към 4 часа започва артилерийска стрелба .Към българските дружини и руските войски настъпват и ги обграждат от всички страни таборите на Шакир паша и Вейсел паша.Към 14 часа на 23 август започва кризата в отбраната на прохода.Патроните привършват, оръдейната стрелба става по- рядка.Към 17 часа отбраната на прохода започва да рухва.В тежките боеве на на 23 август българските опълченци съставляват 50% от защитниците на вр. Св . Никола и 100% от източната група , заемаща склона на югоизток от вр. Шипка.В най- критичния момент, когато Реджеп паша и Вейсел паша се стремят да овладеят Габровското шосе, северно от Шипченската позиция под командването на полк. Кесяков се придвижват две роти опълченци. Те отиват на помощ на защитниците на вр. Св. Никола.Въпреки че попадат под огъня на турците и загубват половината от състава си , те успяват да осуетят обкръжението на позицията.В същия момент зад оръдията на кръглата батарея застават 12 опълченци от Първа дружина, които заместват загиналата прислуга на батареята. Броени минути и Шипка отново ще е в ръцете на варварите.Това означава, че османската армия ще опожари Габрово, Севлиево, Трявна , Дряново. Атакувайки руските войски от Западния отряд, които обсаждат Плевен, войските на Сюлейман паша ще нанесат поражение на руснаците, с което решават изхода на войната в своя полза, а българското освобождение се осуетява. При тази ситуация, в най-решителния момент на битката, при пълна мобилизация на силите на защитниците от Габрово пристигат 150 войници от стрелковата бригада на ген. Радецки.Те подсилват позициите на бранителите на прохода и обръщат османските войски в бягство. През следващите дни – 24 и 25 август руските войски и българските опълченци преминават в настъпление и спират атаките на османците. Пристъпват към укрепяване на позицията и подготовката й за продължителна отбрана. На 26 август настъпва затишие.В боевете от 21-26 август русите дават убити и ранени 131 офицера и 3509 войници,а загубите на турците според рапорта на Сюлейман паша са 233 офицери и 6411 войници.На 24-25 август първа втора трета и пета опълченски дружини са сменени от Подолския полк и се отправят към Габрово,а четвъртата остава на Шипка до 31 август.Габровското население с възторг и топлота посреща шипченските герои и им дава всичко необходимо за възстановяване на силите им,след което заемат позиция при Зелено дърво.

Паметникът на свободата на връх Шипка

„На този връх свет паметник ще се издига,

На бъдност да напомня за безстрашните деди.

Могъща пирамида небо ще достига,

на майки да мълви, на внуци да реди.”

Венко Марковски

Светлият спомен за съвместната величава борба на Шипка за освобождението на България с помощта на руските войски превърна в пламенна любов вековната привързаност на българския народ към Русия. Народната признателност, благодарност и почит към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили и веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в цялата страна.

Няма българско сърце, което да не трепне от този кратък, но така затрогващ и съдържателен текст. Горе, когато пред него се възправя с цялата си масивност и величие Паметникът на свободата, като апотеоз прозвучава от бронзовата плоча познатият Вазов стих:

И днес йощ Балканът, щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век! 

Идеята за изграждането на паметника е предложена на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. През 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45 – годишнината от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Открива се подписка за събиране на средства. Държавата отпуска 200 000 лева. През 1924 г. е обявен конкурс за проект на паметника. Той е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.

Строежът започва през 1926 г. под ръководството на инженер Богдан Горанов, Минчо Заеков и Иван Данков. Завършен е след 5 години през 1931 г. През лятото на 1927 – 1928 г. е усилената строителна дейност. Времето на планината много често било мъгливо и дъждовно. Доставени са строителни материали: каменни блокове, пясък, цимент, бетонно желязо, дървен материал. Превозвали са ги с камиони от с. Шипка, а до върха с коне, волове и каруци.

На върха бил направен изкоп с площ 300 м2 и дълбочина 3 м в скалния масив. Изкопаните каменни блокове използвали за строежа.

През 1975 г. започва преустройството на горната част на стълбището и изграждане на нов подход към Паметника на свободата. По проект на скулптора Любен Димитров и архитектите Пейо Бербенлиев и Иван Николов се строи алея на славата и ново оширено стълбище към паметника. Три орелефни каменни композиции ще разказват за героичния подвиг на опълченци и руси през август 1877 г., за помощта, която българското население оказва на бранителите на Шипка и за драматичната зимна защита на прохода.

„На борците за свобода” – гласи надписът с метални букви, поставен от северната страна на Паметника на свободата, който се издига на върха като верен страж над вечния покой на загиналите руски и български воини и като символ на вековната бойна дружба между двата народа.

Паметникът на свободата представлява един монументален каменен блок във форма на правилна четиристенна пресечена пирамида с три последователни отстъпа към вертикалната ос и едно надвесване при короната горе. Приземната му основа има размери 17 на 16,06 м, а върхът – 8 на 7,90 м. Висок е 31,50 м. От северната страна на разширения отстъп над входа гордо бди на стража бронзов лъв, дълбок 8 и висок 4 м, излят в гр. Казанлък. На източната, южната и западната страна на паметника с големи метални букви са отбелязани имената на Шипка, Стара Загора и Шейново – местата, където руси и опълченци са проявили изумителна храброст, проливали кръвта си и оставили костите си за нашата свобода.

Паметникът е изграден от доломит, с неправилна циклопна зидария отвън и квадрова зидария отвътре. Вътрешността на зида е запълнена с желeзобетон.

През 1957 г. наред с архитектурно – благоустройствените паркови подобрения са направени значителни промени и във вътрешността на Паметника на свободата. Приземният и партерният етаж са свързани с кръгов отвор. Долу върху четири лежащи лъва е поставен нов голям каменен саркофаг, под който са събрани костите на загиналите руси и българи. Пред него се намира двуфигурна скулптурна група показваща руски воин и български опълченец, застанали на стража. Друга скулптурна фигура в горното помещение символизира победата на руско – българското бойно братство.

На източната вътрешна страна в приземния етаж е издълбан надписът:

„Българино, склони чело пред туй свято място, заветен паметник на вечната дружба между българи и руси, увенчали с кръвта си нашата свобода.” 

А на западната се откроява безсмъртният Ботев стих:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”

Аритектурно – скулптурното оформяне на двете помещения в Паметника на свободата е извършено по проекти на архитект Иван Васильов и скулпторите Мара Георгиева, Любен Димитров, Михаил Кац, Дора Дончева и Иван Мандов.

Тържественото откриване на паметника става на 26 август 1934 г., по случай 56 – годишнината от Шипченската епопея. Присъстват над 300 000 души.

С постановление на Министерския съвет от 5 октомври 1956 г. местата от Шипченския проход са обявени за Национален парк музей „Шипка”. Засаждат се зелени площи, а до върха се построяват 890 стъпала.

Ще минат години, столетия, а Паметникът на свободата все така величествено ще се възправя на чутовния връх и ще напомня през вековете за героизма и славата на шипченските защитници.

 

Автори: Филип Грозев, Марин Маринов

Руско – турската война в българската литература и живопис

„Опълченците на Шипка” е заключителната творба, която Вазов представя в цикъла „Епопея на забравените”. В одата поетът увековечава подвига на българските герои, загинали достойно за свободата на родината.

… защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх…

„Епопея на забравените” – това е поетичното ядро, около което са се кондензирали всичките ни знания и впечатления, свързани с онези имена, които достойно са дали живота си за България – от благоговейния трепет, който са ни вдъхвали строгите портрети по стените на училищните коридори, до най-новите данни, които ни е дала прецизната историческа наука.

За одата си „Опълченците на Шипка” Иван Вазов признава: „Това е едно от най-силните ми стихотворения.” Тази творба наистина е силна със заряда от доблестни чувства, които не напускат душата на българина повече от пет века.

Целта на Иван Вазов е да  покаже пътя на победата, а не толкова самата победа. Още началото на творбата завладява с мъката на поета, която е породена от спомена за паметните погроми.

Върхът в творбата е представен по няколко начина. Върхът като топос, мястото на битката, но също така и като символично значение – това е онова, което българският народ постига в годините на национално – освободителни борби и извежда идеята, че извървявайки този път към свободата, българинът няма повече да бъде роб.

„Защита на Орлово гнездо” е спираща дъха картина, която изобразява най-трудните и тежки боеве, водени на връх Шипка за Освобождението на България. По различен начин картината и текстът успяват да постигнат усещането за нещо велико, сюблимно и непреходно във времето. Картината улавя събитието в мига, в пространството, докато съществена задача на художествения текст е да го разгърне във времето.

В „Защита на Орлово гнездо” представата за героично е постигната чрез внушение (изображението) на лицата на опълченците и на турците. Художникът Алексей Попов умело използва контраста. При българските опълченци той е постигнат чрез решителността на движението напред, противопоставена на статичността на турците. Те са илюстрирани с фанатичното в себе си, и разбира се, с омразата им. Другият начин, по който Ал. Попов изобразява героичното в картината е чрез жестовете. Именно при българите опълченци има устрем напред и нападение. Това улавяме в човека, който е застанал отгоре на скалата с камък в ръце. Далеч по – различно е поведението на турците. Те прилагат отбранителна тактика, която добре се вижда в картината.

В поезията, обаче, където присъства обобщеност, разгърнатост и многозначност, поетът използва множество метонимии и метафори, които представят всеобхватно движението напред и нападението на българите.

Върхът отговори с други вик: ура!

Вазов използва сполучливо и амплификацията като художествен похват, при повторението и напластяването на еднотипни думи и фрази, така се създава усещането за величественост и монументалност.

… и с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;…

По-надолу в текста Вазов пише,:

… дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,…

което засвидетелства готовността на българите да направят и невъзможното за своята родина. Поетът изобразява преливането на човека и природата в една грандиозна битка. В текста това е подчертано чрез метонимия и персонификация: „Върхът отговори с други вик: ура!”.

А в картината на Ал. Попов наблюдаваме начупеност на образа. Камъните и скалата също се сливат с опълченците и турците, но усещането е повече статично и зрително, отколкото детайлно и пълнокръвно, както е при Вазов. Така поетът отново подчертава непреклонния дух на българите. А използваните художествени похвати показват,  че духът  на опълченците превъзхожда физическата сила на оръжието.

В картината „Защита на Орлово гнездо” и в одата „Опълченците на Шипка” се внушава представата за горе и долу. Така се противопоставят две основни посоки. „Горе” – това е върхът, на който се намират „дружините горди” и „очакват геройски душманските орди”, „Долу”, в низината, са турските орди, „бесни и шумящи”. Идеята на тези „горе” е да запазят националното си достойнство и чест, като защитават прохода в името на висока цел – българското освобождение. Другите са „долу” – те са поробителите, а тяхната единствена цел е да останат господари на въстаналата рая. Отново текстът на Вазов е по – описателен и по – експресивен от картината. Авторът представя експресивност дори и в самите глаголи.

И ордите тръгват с викове сърдити

…

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред

Турците лазят, а „лъвовете” тичат.

Целта на картината обаче е да улови мига, а не времето, докато текстът се разгръща във времето, за да улови устрема и движението. Вазовата Епопея показва по – добре символиката на върха. Като пространство на битката и като място, където духът намира пътя към победата. Също така тук решителна роля играе и силата на словото, което в живописта е невъзможно.

България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,…

Във Вазовата творба се противопоставят активността на българите срещу пасивността на турците.

Грабвайте телата! – някой се изкряска,

и трупове мъртви фръкнаха завчаска…

докато картината улавя пластиката на момента. Застиналостта във времето и внушението на изпълненото с фигури пространство също постигат усещането за сюблимност, но по друг – изобразителен начин, чрез напрегнатостта на телата и усилието на волята, а не чрез движението и преместването на зрителни гледни точки.

По отношение на цветовете безспорно картината превъзхожда текста. В „Защита на Орлово гнездо” цветовете са по – ярки и по – въздействащи от тези в текста. Турците са облечени в синьо и с червени фесове, а българите носят тъмнокафява войнишка униформа, с шапки и навои на краката. Именно тук те внушават контраст. Докато при Вазов контрастът се изразява в поведението на героите: „кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак!” В поезията са от значение повече символичните означения на цветовете и в духа на възрожденската стилистика, извеждаща представа за робството като тъмно безвремие и за свободата като светло бъдеще, те са повече черно и бяло – „покрит с бели кости  и със кървав мъх”. Не остава незабелязано и метафоричното присъствие на кръвта, на проливащата се кръв, нещо което и живописта може да изобрази, но поетическият текст многократно подчертава значението и като знак на живота и смъртта, като залог за победата и героизма:

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива

Впечатлението за динамика в текста се създава и от градирането на епитети, глаголи и метонимии, които извеждат представата за устрем, за готовност за смърт, за избор между смъртта и победата: пушкат, отблъскват, всякой гледа да бъде напред, последният напън вече е настал, ревна гороломно, желязото срещат с железни си гърди, хвърлят се с песни в свирепата сеч. Това е кулминацията на епичната битка, това е кулминацията на една епична епопея – национално – освободителната борба, в която духът на българина намира към победата „най – прекия път” – пътя на саможертвата. Тъмното минало е отречено и на чутовния връх се е родил новият българин, познал свободата. Според Милена Кирова „Епопея на забравените е текст за митологичната идентификация между маса и личност, тя разказва колко бавно и трудно един цял народ „полудява”. Точно това е уловил Вазов в „Опълченците… духът и лудостта, поривът и готовността да се умре за свободата. Така големият поет превръща историческия материал в литература, която надхвърля измеренията на конкретното историческо време и е послание за бъдещите векове.

И в „Опълченците на Шипка”, и в „Защита на Орлово гнездо” се прославят героизмът и величието на подвига, саможертвата на българските опълченци в името на родината. От този момент насетне България отново ще бъде свободна, а българинът ще възвърне своето самочувствие на достоен човек, въпреки своето тъмно минало, благодарение на многобройните жертви от страна на българския и руски народ. Различни са внушенията и художествените похвати на живописта и поезията при представянето на героизма, различни като рисунък, техника, изразни средства. Поезията повече изразява, а живописта изобразява картините на върхово проявление на българския дух. Но изкуството, посветено на национално – освободителната тематика, е обединено около идеята за безсмъртието на подвига, за силата на волята и за пътя към свободата, затова е уникално във внушенията си, които и днес убедително ни напомнят, че преди 130 години България възкръсна за своя нов живот.

Христофор Пламенов Рачев, 1992 г.

Шипченската епопея

Най – ярката изява на Българското националноосвободително движение е сформирането и действията на Българското опълчение. Идеята за създаването му се ражда през есента на 1876 г. и принадлежи на генерал Р. А. Фадеев и е свързано с подготовката на братска Русия за освободителната война срещу Турция след жестокото потушаване на Априлското въстание. Още през октомври 1876 г. По предложение на ген. Ростислав Фадеев руското Военно министерство създава основните документи за българските войскови формирования. Определя се и генерал – майор Никола Григориевич Столетов за началник на бъдещите опълченски дружини.

Идеята получава широка подкрепа и от българските емигрантски организации. На 20 октомври 1876 г. граф Д. А. Милютин подписва заповед за създаване на Българско опълчение. За негов командир е определен генерал Н. Г. Столетов. Сформирането на български дружини започва в град Кишинев. В началото на 1877 г. са сформирани 3 доброволчеки отряда от множество родолюбци под името Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич, а след обявяването на войната отрядите са прекръстени на Българско опълчение. Подготовката на българските дружини продължава в Плоещ, където се сформират 6 опълченски дружини от около 7500 души. Жителите на Самара подаряват на Българското опълчение знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. край Плоещ на Трета опълченска дружина. Там местният общественик Петър Алабин им връчва Самарското знаме с образите на Иверската Богородица и Св. св. Кирил и Методий (днес във Военно – историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението достига 10 000 души.

Действия на Опълчението по време на Руско – турската война.

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции и е поставено под управлението на княз В. Черкаски. По – късно, обаче, дружините са причислени към Предния отряд на генерал Гурко, с който участват в боевете. Опълченците се проявяват в сраженията на Шипка и при атаката на укрепения турски лагер при Шейново.

По пътищата на войната се водели ожесточени боеве. Настъпили и дните на Шипченската епопея – пример за несъкрушима отбрана при тежки атмосферни условия и на бойно братство между руси и опълченци. Общото ръководство на отбраната на Шипка приел генерал Ф. Ф. Радецки. Тя продължила 5 месеца. Независимо от яростните атаки на врага защитата на Шипченски проход продължавала и Радецки донасял: „На Шипка всичко е спокойно.”

Шипченската позиция била разположена по самия гребен на шосето от Габрово за с. Шипка и Казанлък. Тя се разделя на две части: предна позиция на връх Столетов и „главна позиция”, разположена северно от предната позиция. Двете позиции били съединени помежду си от тясна площадка, в средата на която се намирала турската караулка и напусната казарма. 

Командният пункт на генерал Николай Столетов се намирал зад връх Шипка. Срещу Шипченската позиция настъпвил Сюлейман Паша. На 20 август Сюлейман паша свикал Военен съвет относно плана за атаката на Шипка. През нощта на 21 август ген. Столетов събрал Военния съвет и изразил надеждата си да бъде защитавана до край Шипченската позиция независимо от многократното превъзходство на противника. „До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем.”

От 21 до 26 август Сюлейман паша водил непрекъснати атаки, напрягайки последни усилия за овладяване на прохода. В тези упорити боеве в първите три дни се сражавали и българските опълченци.

Решено било да се атакува левия фланг, а за отвличане вниманието на противника, да се извърши лъжлива атака по фронта – по стария от с. Шипка  към връх Столетов. Атаката на Шипченската позиция започнала на 21 август 1877 г. В 7 часа сутринта. В този горещ ден всеки бързал на помощ, всеки чувствал че е нужен в боя. Тежко ранените отказвали да отидат в лазарета и оставали да помагат на другарите си.

На 21 август 1877 г. телеграмите изпращани по всички фронтове на войната гласяли: „Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта, боят е в разгара си. Атаката се води по фронта като се обхождат и двата фланга. Положението е критично.”

След завършването на този славен боен ден, героите на Шипка се заклели до един да умрат заедно, но да не отстъпят прохода. До късно вечерта се чували сигнали за атака и виковете „Аллах” на атакуващите. Този път групи от башибозуци и черкези. През цялата нощ защитниците укрепявали своите позиции.

Боят продължил и на следващия ден 22 август, като когато се водел главно артилерийски двубой, като неприятелят постепенно заемал нови позиции, включително в направлението на централния сектор към връх Малуша. На помощ на защитниците сутринта на 22 август от Габрово пристигнал полковник Иловайски.

Сюлейман паша, сигурен в победата си, изпратил вечерта на 22 август донесение до султана: „Русите не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат от ръцете ни. Ако тая нощ противникът не се опита да избяга, то утре сутринта ще подновя атаките и надявам се ще го смачкам.” Боят започнал на разсъмване открит от артилерийския грохот и виковете „Аллах”. Неприятелят се стремял с един удар да забие на върха знамето на полумесеца. Застанали по местата си, защитниците отговорили със залповете на оръдията и пушките си. Само до обяд Сюлейман паша атакувал шест пъти Шипченската позиция, обхващайки я от три страни. Атаките се провеждали с изключителна устременост с цел да се съкрушат защитниците. В 17 часа следобед неприятелските сили завзели страничните височини и заплашвали централната позиция. Отрядът, крайно отслабен от големите загуби, едва се държал. В тези тежки съдбоносни часове Четвърта стрелкова бригада бързала на помощ. Не напразно тя била наречена „желязна”. Изминала дълъг път при 39 градусова горещина, без отдих, войниците й се катерели по стръмните балкански склонове, със суворовско мъжество преодолявали тежки препятствия, само за да стигнат навреме. Те чували как ехото на боя ставало все по – слабо и сърцата им се свивали от тревога и болка.

Изтощени от липсата на храна и вода, от страшната умора след тридневната борба, от горещината на августовското слънце – руски войни и български опълченци отбранявали с последни усилия позициите си. Загивали в безпощадния неравен бой орловци, брянци и опълченци.

Настанал решителния момент, когато „от кървавата буря” светлината в очите помръква. Точно тогава пристигнала дългоочакваната помощ. От към тила на позицията най – после се подело мощно „Ура”, което подхванали всички защитници. Гръмкото „Ура” на стрелците било прието възторжено от защитниците по цялата позиция. Помощта ги ободрила, възбудила в тях радост и надежда, възкресила в тях сили. От този момент сражението преминало в полза на руси и българи. Когато се разнесъл слухът, че идва помощ, Самарското знаме се развявало на мястото си.

Убеден, че на 23 август боят е загубен, Сюлейман паша заповядал отстъпление. Постепенно на Шипченската позиция легнала тишина, а на полесражението останали победителите. Част от опълчението с разрешението на ген. Радецки слязло в Габрово за два дни. Тук опълчениците получили облекло и ново оръжие и сили за нови подвизи.

Финалът на войната предстоял, но Шипченската епопея направила преломът й  необратим.

Кристиян Андонов

Да си припомним Шипка

По думите на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, историята на войните създава и сражения символи – когато почти всяка война достигне до ключов момент, едно главно сражение, което да предопредели изходa й, колкото и големи да са жертвите или дори и в нея да не са унищожени главните сили на противника. За пример посочва Бородино, Добро поле, Сталинград и Шипка.

След сполучливия десант при Свищов, главното руско командване разделя войската си на три отряда. Предният е с главнокомандващ ген – майор Гурко в състав едва 14 000 бойци – най – малкият по численост, а с най – важната задача  за бързо предвижване на юг.

Светкавичните и успешни действия на малкия отряд на Гурко, в чиято военна стойност се очаквала да бъде и по – ниска заради предполагаемата слаба боеспособност на включените в неговият състав български опълченски дружини, изненадва всички.

За две седмици успява да форсира Балкана, да овладее и задържи два важни прохода – Хаинбоаз и Шипка и главното – разгромява превъзхождащите го турски сили при Казанлък, Стара Загора и Нова Загора.

Най – важната му задача, обаче, тепърва предстои – предотвратяване на появата на Сюлеймановата армия в севернобългарските земи и евентуалното му насочване към Плевен и Осман паша или към Добруджа и Ахмед Али, би дало решително превъзходство на турските сили и позиции. Удържането на прохода Шипка се явява еднa от най – драматичните и решителни битки във войната.

След боевете при Стара Загора руското командване не се съмнява, че войските на Сюлейман ще настъпят, но въпросът е в каква посока. Според най – разпространеното мнение на руското командване, това трябва да стане през Твърдишкия или Котленския проход, тъй като е подчинен на главнокомандващия турската армия Мехмед Али паша ще поиска да се съедини с войските в „четириъгълника” и заедно да нанесат удар срещу русите. На 2 /14/ август от Цариград получава разрешение да настъпи срещу Шипка. Командирът на 8 армейски корпус генерал Радецки не знае това и заповядва по – голямата част от корпуса да се насочи към град Елена. „Неприятелят няма защо да хлопа на заключени врати, докато другите са отворени” е отговорът въпреки че ген. Столетов предупреждава за нападение. Все пак е взето решение и Брянският полк от Севлиево  е изпратен в помощ.

Срещу 27 000 войска останала му след боевете в Тракия и 42 оръдия, Сюлейман има срещу себе си 7800 опълченци и руси и 27 оръдия, или седмократно превъзходство. Защитниците на прохода имат по – добри позиции, но и това преимущество ще бъде отстранено, когато турците заемат височините по фланговетe. Вместо това Сюлейман се насочва към заетия от българското опълчение и Орловски полк Шипченски проход. Често това се обяснява с решението му да действа самостоятелно, но трябва да се отчете и факта, че настъплението му през Шипка има и своите логични доводи – срещу Сюлейман стоят не толкова многочислени сили, които не могат да получат подкрепление нито от плевенския, нито от русенския отряд, достатъчно притеснени от турските войски. Обходен марш на Сюлейман към Плевен и Добруджа е също възможен, но изискива по- дълго време.

Ден първи 9 /21/ август, 7 часа сутринта. Атакуват две колони на Реджеб паша и Шакир паша. Пристъпите са яростни от 7 00 до 21 часа. Седем, осем, дори десет атаки за деня. Сюлейман паша предварително е телеграфирал в Цариград „До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана”. Атаките са отбивани, по обяд пристига Брянският полк и от движение се включва в боя. В телеграма до ген. Радецки, на  ген. Дерожински съобщава към 3.00 часа „възможен е обход и ние ще се окажем в обсадно положение, отрязани от Габрово”.

До вечерта турците овладяват фланговите позиции на върховете Демиртепе, Демиевец, Малък бедек, доближават се значително до единственият извор и шосето за Габрово. Главните позиции обаче са удържани.

Ден втори 10 /22/ август. Атаки няма, но Сюлейман се готви за решителен щурм  и предислоцирва частите си, променя плана за действие – обход и удар по тила на защитниците. И този ден Шипка остава без поддръжка. На 9 /22/ август руските части пратени от Търново към Елена са върнати обратно. В 40 градусов пек войските вървят бавно, без почивка, особено тежък е преходът Търново – Габрово, войските от резерва могат да достигнат върха едва на 11 /23/ август. Практически защитниците остават сами срещу очакваният щурм.

Ден трети 11 /23/ август. На разсъмване рано сутринта започва и самия щурм. На върха са 5 български опълченски дружини, Брянският и Орловският полк, около 6000 бойци и 28 оръдия.

Четирима турски паши – Шакир, Салих, Вейсел и Расим паша – се насочват с войските си за нов щурм. Числеността на нападателите е три пъти повече от заелите позиции руси и българи. Към десет часа Шипка е обхваната от всички позици: Расим паша е овладял волинската височина, Вейсел паша е излязъл в тила на защитниците, а в телеграма до Цариград пашата докладва” в мои ръце са двата пътя, които водят от Габрово до руската позиция, в мои ръце паднаха изворите.” Изворите наистина са заети, но пътя все още не, войските достигат до 100 – 200 м до него.

Според свидетели турските орди са водени от изпаднали в екстаз имами и ходжи, за да разпалват фанатизма им, сигнал за отстъпление не се предвиждал.

Опълченци и руси се бият с крайно ожесточение и никой не отстъпва, дори когато патроните свършват и турците навлизат в позициите. В телеграма на ген. Дерожински до ген. Радецки от 10 август се съобщава, че има малко патрони, а голяма част от оръжието е развалено. Заради липсата на патрони и снаряди е дадена заповед, „да се стреля само в случай на решително неприятелско настъпление”. Немирович – Данченко „всеки наш войник бе герой в този паметен ден, страхливци, нерешителни нямаше”.

Въпреки че на 23 няма дори сухари, че поради непоносимата жажда пътят  е осеян с трупове, че в резерв няма нито един човек, защитниците устояват на пристъпите на неприятеля и не щадят гърдите и кръвта си за свободата на България.

В 7 часа турската атака започва, боят пламва с нова сила и миг преди  турците да овладеят окопите, в позициите намиращи се най – близо до шосето за Габрово избухва „ура”, подхванато по цялата отбранителна линия. Пристига и дългоочакваната помощ. По двама на кон пристигат първите 205 души и влизат веднага в боя. До вечерта броят им е 15 000 души, изминали за четири дни 160 км, при 30 градуса горещина. Шипка е удържана.

Атаките на Сюлейман паша продължават и сутринта на 12 /24/ август, но са отбивани с лекота. Към 14 часа руски части се опитва да преминат и в контранастъпление. Боевете продължават и в следващите дни, дори и през нощта. На 15 /27/ август и руси и турци приключват активните действия. На Шипка вече е спокойно.

Русите дават 3411 убити и ранени и 531 опълченеца. Турците между 10 и 15 000. Още около 2 000 войници, турците ще загубят на 5 /17/ септември в един последен и отчаян опит на Сюлейман да пробие отбраната. Турците този път дори превземат скалите на „ Орлово гнездо”, но са бързо отхвърлени

Заключение Защо е битката символ?

Няколко хиляди български опълченци получават главна роля на Шипка, в сражението което трябва да реши войната.

– защитата е проверка на готовността за свобода и решителността на българите да я спечелят

– за всички е ясно, дори и за самите тях, особено след втората неуспешна атака на Плевен, че основната задача лежи върху тях, а  още по – тежка е мисълта , че дори и да изпълнят войнският си дълг и да се сражават до последният жив, Сюлейман отново би нахлул в Северна България.

– победата е единствената  цел.

Сам ген. Радецки оценява това ”Шипка това е заключена врата: през месец август тя издържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България… Следните четири месеца Шипка прикова 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград”.

И накрая, за да  разбереш войната, достатъчно е да припомниш Шипка.

Йоана Радкова

“Участието на габровци в Руско – турската освободителна война”

През ХVІ и ХVІІ в. Габрово се оформя като хайдушко средище. Хайдутството в този край се подхранва от дервентджийските и войнугантски селища и от намерилите спасение в района заселници. Турският пътешественик Евлия Челеби, минал от Казанлък за Габрово през 1662 година казва: “Боже, прости ме, селото Габровско е бунтовническо и не е да се нощува в него. И зиме, и лете има разбойници.”

Габровци участват активно в борбите за освобождение и преди, и по време на Руско – турската освободителна война. Със записка от 13.11.1828 г.  декларират, че са готови да въстанат. Те дават ценни сведения за проходите и хайдушките прояви в планината и заявяват, че руската армия ще получи подкрепа, ако навлезе в габровския район, защото се готви въстание. През същата година габровците Васил Иванов и Иван Димов представят мемоар с настояване за политическа автономия. Много габровци участват и в борбите за независимост на съседни държави – капитан Хаджиоглу участва в Сръбското въстание от 1804 г., а при подготовката на първия Браилски бунт К. Мустаков излиза с прокламация към българи, сърби и румънци за общобалканско сътрудничество против Турция. Във втория бунт, заедно с Г. Раковски участва Никола Стефанов, учител от Саботковци. За участието си в третия бунт капитан дядо Никола е осъден на 15 години каторга. От друга страна Кримската война от 1853 – 1856 г. раздвижва българите в емиграция. От 1853 г. габровецът Николай Палаузов е представител на българите пред руското правителство и дава на главнокомандващия Горчаков изложение “За сегашното положение на българския народ в Европейска Турция” и докладни записки. Като излага политическия, икономическия и духовния гнет, той настоява Русия да помогне да се освободим. Пак по негова инициатива, на 02.02.1854 г. се създава Българското одеско настоятелство Епитропия. В събирането на средства участва и Спиридон Палаузов. Настоятелството създава отряд от българи – доброволци за общи действия с руската армия.

В края на 1861 г. Габровско и Търновско отново са въстанически центрове. Действията са свързани с плановете на Раковски за освобождение с нахлуване на чета от Сърбия към Габровския балкан. За целта се създава българска легия в Белград като от 244 легисти габровци са Иван Грудов и Стефан Мустаков. Габровци участват и в четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. Много габровци се записват и във Втора българска легия. С част от тях създават чета Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

По време на Руско – турската освободителна война от 1877 – 1878 г. габровци не само оказват разнообразна помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дават и подслон на хилядите бежанци от Южна България, станали жертва на опустошителните и жестоки турски набези. Най – обща помощта на габровци се разделя на четири части: разузнавателна и въоръжена помощ, помощ, оказана на бежанците и помощ на габровските жени.

В навечерието на войната през март 1877 г. политат разузнавателни сведения, предназначени за руските военни планове. Те донасят за разположението на турските сили в района, а те възлизат на 7 батальона, 6 ескадрона, 60 оръдия и общо 10 900 души. Три дни преди форсирането на р. Дунав Полевият щаб има нови данни за разположението и числеността на неприятеля в цяла България, като за Габрово е докладвано за 650 войника. Разузнавателните сведения на българите за противниковия лагер имат особено значение в хода на военните действия. За Габрово са докладвали учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев. Пратениците от Габрово носели и карта на разположението на турските войски и укрепленията, на подстъпите и върховете на Шипченския проход.

В Габрово започва и формирането на 9 – та и 10 – та опълченски дружини. Допълнени са предимно с доброволци от града и околията. За опълчението е изпратена и конска сотня от 48 конника – доброволци. В помощ на шипченските защитници на 09.08.1877 г. са изпратени и двете габровски опълченски дружини. 10 – та се изтегля в село Зелено дърво и заема позиция за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти отиват на фронтовата линия на прохода, като вземат 200 коли от Габрово с които да издирват и прибират ранените. Членовете на габровския градски съвет осигуряват коне, самари, шейни и окопни инструменти за нуждите на отряда на Радецки, а габровци вземат активно участие в качването на оръдия на връх Шипка, в поправката на пътищата и в осигуряването на още оръжия и продоволствия. В Опълчението участват 400 човека от габровския край.

Габровци оказват пълна подкрепа на бежанците от Южна България, които са около 20 000. Те са посрещнати топло от габровските жени и са настанени във всяка къща в града и областта. В Априловска гимназия е организиран пункт за събиране на дрехи за бежанците и Девическата гимназия е превърната в болница за ранени и болни. Пристигайки в Габрово през август 1877 г., княз Наришкин устройва приюти и сиропиталища за бежанци и деца. Много бежанци са устроени и в изоставените турски имоти. На най – нуждаещите се раздават пари и им се позволява да прибират по 1/2 от реколтата. На крайно нуждаещите се е позволено да задържат 2/3 от нея.

Значителна и всеотдайна е помощта на жените от габровския край. Боевете на Шипка от 21 – 23 август се водят при изключително тежки условия, но това не сломява духа им. Голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят с ведра вода за изжаднелите бойци, носят на гърба си боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Други работят доброволно в габровските болници и лазарети и се грижат за ранените. От сурови кожи приготвят топли дрехи за войниците, осигуряват храна и подслон за нуждаещите се. Активно участие в революционните дейности вземат членките на дружество “Майчина грижа” с председателка Гаврилица Ганчова, която умира от тиф, докато лекува заразените в инфекциозното отделение. Майор Кисов казва: ”Когато се откри лазаретът за болни и ранени в Габрово жените дадоха коя каквото имаше. Аз сам чух… че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели като се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори и копринени юргани без принуждение”. Друг цитат на Д – р Писяцки потвърждава думите му: ”Kато отстъпиха гимназиалното заведение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много жени дойдоха да помагат. Госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените…”

По време на защитата на Шипка Габрово е препълнено с войски и войскови учреждения. Край града се строят землянки, устройват се болници, формират се доброволческите отряди и втора серия опълченци. Самоотвержената помощ на габровци показва колко силно е било желанието им за свобода и че не са я получили даром. По време на войната всеки е дал най – скъпото си за Майка България, но след петвековното робство полумесеца най- накрая залязва и над българския народ изгрява дълго жадуваното слънце.

 

Христина Петрова

Габровци в помощ на Шипченските боеве

След вековна упорита борба срещу Османското иго, руски поделения пристигнали в Габрово. От този момент до края на войната Габрово играе значителна роля, както в осъществяването на знаменития триъгълник с връх Шипка, така също и като база за широко настъпателна операция на руските войски през България. През цялото време на героичната защита на Шипка Габрово е бил препълнен с войски и войскови учреждения, улиците били задръстени от обози, край града се строели землянки, устройвали се болници, формирали се доброволнически отряди и дружини. Боевете на Шипка от 21 – 23.08.1877 г . протичат при изключително тежки условия: числено превъзходство на противника, недостатъчно боеприпаси, липса на храна и преди всичко на вода. Тогава голям брой жени под дъжд от куршуми изнасят вода с ведра за изжаднелите бойци, боеприпаси към застрашените позиции, а на връщане пренасят ранени войници. Войната заварва руската армия неподготвена във военно – медицинско отношение. По предложение на българския лекар Алекси Христов, руски възпитаник, габровската община организира в сградата на гимназията само за един ден първата габровска болница, в която вечерта на 16 юли 1877 г . постъпват на лечение 76 ранени бойци. Болницата е обзаведена с 250 легла с постели, събрани от жителите на града. Само три дни след откриването на болницата в нея са настанени 308 ранени, без да се счита броят на по – леко ранените бойци. Обзаведени са и няколко операционни, към които, поради липса на достатъчен брой персонал, са привлечени за медицински сестри няколко учителки и монахини.

През първата половина на август 1887 г ., когато на Шипка се водят едни от най – кръвопролитните сражения, Габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени и ученици. Те раздават вода на защитниците и със “собственоръчно приготвени носилки“ пренасят ранени в габровските болници. През суровата зима на 1877 – 1878 г. грижата за спасяване живота на руските герои се превръща в грижа за целия Габровски край. В болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2 600 ранени и премръзнали руски войници и опълченци. При минус 20 градуса студ всеки ден от върха на Балкана с шейни или носилки са спасявани по 200 премръзнали войници и офицери от Шипченския отряд. В нощната тъмнина приведени български жени с фенери обикалят и търсят ранени руски войници, за да ги превържат и приберат. Тази помощ е отразена от командира на Девета опълченска дружина – подполковник Лвов, в рапорт до ген. Столетов. Той съобщава, че е събрал 200 коли от града, които са били натоварени с ранени и благополучно откарани от местните жени и мъже до превързочния пункт. Готвейки се за зимния поход, в спомените си отбелязва: “за три недели в Габрово бяха заръчани седла и самари, подготвяше се запас сухари и булгур и от рано бяха закупени по 60 глави рогат добитък за всеки полк пооделно.” По време на Руско – турската освободителна война през 1877 – 1878 г. населението на Габровско не само оказва помощ и съдействие на руските войски и българските опълченци, но дава и подслон и първа подкрепа на хиляди бежанци от Южна България. Техният брой по данните на повечето документи достига до 200 000 души. Една голяма част от тях остават в Габрово, други се отправят към Дряново, Севлиево, Търново, Свищов. На 23 юли 1877 г. габровският окръжен началник телеграфира до завеждащия гражданското управление княз В. Черкаски: Окръгът е пълен с бежанци. Превързочни средства няма. Хляб няма. Гражданите помагат колкото е възможно, сутринта храниха бегълците. От запаса се сформира български отряд. Необходима е бърза помощ“. От телеграмата се разбира, че първа помощ на бежанците от Тракия оказват габровските жители. Казанлъчанката Ана П. Митева разказва в спомените си: “…като почнахме да преваляме Узункуш, тук – таме бяха на бивак много семейства и те нещастни като нас: без хляб, без гозба, а децата искаха да ядат… Ние стигнахме в Габрово. Там ни посрещнаха гостолюбивите габровци с тарелки от варени царевици. Те гощаваха всички бежанци с царевица. По това време гощавката им беше цяла благодат. В Габрово всички къщи бяха препълнени, за нас имаше едно местенце в “Табханите“…”

На фона на тежките събития около започналата освободителна война ясно се очертава значителната и всестранната помощ на жените от Габровския край. През епохата на Възраждането от общонародния устрем към просвета, жените на Габрово по инициатива на учителя Димитър Енчев и учителката Анастасия Тошева на 06.08.1860 г. учредяват женско дружество под името “Майчина грижа“. Негови основателки са били Тона Бойчева, Мана Попова, Мариола Станчева, Рада и Мария Рачкови и др. Женското дружество “Майчина грижа“, членките на което произхождат главно от онези обществените слоеве, занаятчии и търговци, които вземат най – дейно участие в борбата за освобождение, още в първите дни на войната организират жените в града да посрещнат преминаващите руски войски, да им поднасят подаръци и топла храна.

Селина Миндева