Денят е 11 август 1877 г. – артилерийски
огън, умора, глад и жестока жажда мъчат защитниците на Шипченския
проход, а силите и боеприпасите са изчерпани. Но когато смъртта е
по-възможна от живота, място за отстъпление няма.
Защитата на най-краткия път между
Северна и Южна България се оказа преломна за хода войната, а за
бранителите на прохода стана врата към безсмъртието.
Разбираме колко сила има в тази победа на духа, щом до днес отеква като черковна камбана в умовете и сърцата български.
Виждаме от дистанцията на времето величието на подвига, който ни вдъхновява и събира заедно дори след 142 години.
Жива е – тук – в географското сърце на
България паметта за времето, когато габровци копаят окопи, поправят пътя
за Шипка, изкачват оръдия в планината, а после под дъжд от куршуми
носят вода по позициите и изнасят ранени.
Само от Габрово и региона в
руско-турската война се включват около 600 опълченци. Летописната книга
на нашия град започва с името на генерал Радецки – провъзгласен за Първи
почетен гражданин като защитник и спасител на града по време на
Шипченските боеве и за изключителните му заслуги за освобождението на
България. След него са имената на още генерали, редом до тях стоят 522
поборници и опълченци, участвали в боевете на Шипка.
И макар да сме в дълг към всички, които
все още не са част от летописите ни, почитта ни е искрена, защото знаем
най-важното – те успяха! А когато след малко на колене сведем глави,
нека е в молитва за душите на всички знайни и незнайни герои, които
заслужиха нашата свобода!
Ако можех да нарисувам картина на
Шипченската епопея, цветовете ми щяха да бъдат – зелено като Балкана
през август, сиво като скалите му, червено като кръвта на убитите, черно
като смъртта, златно като подвига, обезсмъртил миналото и озарил
бъдещето. Каквато и картина да рисувате вие на децата си, разказвайки им
за Шипченската епопея, знам, че го правите със сърцето си.
Водете ги по-често на върха при
Паметника на свободата, чиято 85-годишнина празнуваме сега. Разказвайте
им за саможертвата, за подвига на бранителите, за строителите на
паметника, за величавата ни история, дайте им знанието чии синове и
дъщери са.
Не забравяйте да им кажете за
добродетелите, завещани от предците им в Габрово – за предприемчивостта,
труда и постоянството, подкрепени от любовта, които са нашата сила в
този град и най-мощното оръжие за добри и достойни каузи!
Скъпи сънародници,
Нека заедно вървим по моста между събитията отпреди 142 години и днешния ден убедени, че пътят ни е верен.
Защото България бяха онези мъже под знамената на опълчението, които посрещаха всеки изгрев с мисълта, че може да е последен!
България бяха молитвите на майките, които не дочакаха синовете си, сълзите на жените, чиито деца останаха сираци!
Днес България е в свободата ни, в
народната памет, в цветята пред могилите на героите, в националния
трибагреник, в дланите на децата ни, които подават ръка, за да свържат
минало и бъдеще.
България е винаги там, където живее вярата ни в доброто и благоденствието, и където ни обединява победата на духа!
Поклон пред подвига на героите от Шипченската епопея!
Бог да благослови свободна България!