1. Братска могила на 16 офицери и 465 сержанти и войници от 14-та пехотна дивизия, загинали при защитата на Шипченските позиции от 9 август до 28 декември 1877 г. – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – Национална Априловска гимназия – Габрово:
– почистен е паметника;
– изучени са историческите причини за издигането му;
– на 21 юни 2012г. с полагане на цветя пред паметника е открита Краеведческа конференция на тема „135 г. от Освобождението на България и Шипченската епопеия”, в която участвати ученици от Национална Априловска гимназия.
2. Надгробна плоча на майор Александър Молоствов от 35-ти пехотен Брянски полк, ранен при отбраната на Шипка и починал на 13 август 1877 г.– от северната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Ран Босилек” – Габрово:
– почистен е районът около паметника и са поставени цветя – 04 юни 2012г;
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча.
Всички дейности на ОУ „Ран Босилек“ ще бъдат документирани в снимки, писмени материали и постери и публикувани в сайта на училището и в летописната книга.
3. Надгробна плоча на поручик Зенкович от 1-ва батарея на 9-та артилерийска бригада, убитна 11 август 1877 г. при отбраната на Шипка – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Неофит Рилски” – Габрово:
– почистен е районът около паметника и са поставени цветя – 20 юни 2012г.;
– учениците са се запознали с историческите събития, станали причина за издигането му.
4. Паметник на капитан Андреев и прапорчик (подпоручик) Кобылянски от 56-ти Житомирски полк – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Цанко Дюстабанов” – Габрово:
– почистен е районът около паметника – 01 юни 2012г;
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча.
– изготвени са научни съобщения, свързани с паметника – 07 юни 2012г.
5. Надгробна плоча на подпоручик Всеволод Кобрилянски (21 годишен), починал от раните си, получени при боя на Шипка от 16 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Иван Вазов” – Габрово:
– почистен е паметникът – 07 юни 2012г.
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча, проучена е личността на подпоручик Всеволод Кобрилянски в Регионален исторически музей габрово с помощта на г-жа Даниела Цонева – уредник в музея;
– провеждане на училищен литературен конкурс и конкурс за рисунка, свързани с Шипченската епопея, изготвяне на постери, табла, витрини, посветени на годишнината от боевете са планирани за месец септември 2012г.
6. Надгробна плоча на капитан Виктор Алексеевич Кливитов от 36-ти пехотен Орловски полк (роден 1836 г.), починал от раните си, получени при завземането на Шипченските позиции на 8 юли 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Габрово:
– извършено е почистване на паметника – 13 юни 2012г.
7. Надгробна плоча на корнет (най-ниският офицерски чин в кавалерията, съответстващ на лейтенант в пехотата) Александър Викторович Гарнер от Хусарския полк, убит на 28 декември 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Христо Ботев” – Габрово:
– почистен е паметникът – 15 юни 2012г.;
– извършено изучаване на живота и делото на Александър Викторович Гарнер.
8. Надгробна плоча на подполковник Логин Павлович Бенецки, командир на 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада (кавалер на ордените „Станислав” и „Св. Ана”, II степен), убит на 11 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – СОУ „Отец Пайсий” – Габрово:
– почистен е паметникът 12 юни 2012г ; – проучени са обстоятелствата свързани с гибелта на подполковник Логин Павлович Бенецки и командваните от него войници, както и на сраженията при връх „Шипка” и подвига на пета батарея на девета артилерийска бригада т. н „кръгла батарея”; Извършено и проучване на личнжостта на подполковник Логин Павлович Бенецки;
– подготвени са и разпространени материали за часа на класа от ученици на петите класове сред останалите възпитаници на училището, относно направените проучвания за подполковник Логин Павлович Бенецки и командваните от него войници.
Училището има готовност и желание да „осинови” и паметник под № 19 – Братска могила на 482 сержанти и войници от 36 – ти пехотен Орловски полк, 375 сержанти и войници от 35 – ти пехотен Брянски полк, 35 сержанти и войници от 9 – та артилерийска бригада, загинали при отбраната на Шипка от 9 август до 28 декември 1877 година – вр.Шипка, като ще разчитаме на съдействие от страна на областната управа и РИО – Габрово.
9. Паметник на прапорчиците Краховецки от 55-ти пехотен Подолски полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк – в градинката до театъра – ПМГ „Акад. Иван Гюзелев” – Габрово:
– поддържане на района около паметника – срок постоянен;
– проведена е историческа презентация на личности и военни подразделения от 55-ти Подолски полк и 56-ти Житомирски полк и други, взели участие в Шипченската епопея от ученици от 6 клас на гимназията на 11 юни 2012г.
10. Паметник на капитан Чижевски и капитан Михау от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост – СОУ „Райчо Каролев” – Габрово:
– извършено е почистване и облагородяване на района около паметника 28 юни 2012г.;
– изучени са историческите причини за издигането му;
– планирано е провеждане на училищен конкурс за есе и рисунка на тема:„Очарованието на историческото ни минало през моя поглед” до 30 октомври 2012г. както и провеждане на дискусия в Ученическия съвет на тема „Поддръжка на паметника и идеи за популяризиране на историята по създаването му” 30 октомври 2012г
11. Паметник на капитан Бакеев от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – ПТГ „Д-р Никола Василиади”:
– на 28 юни 2012г. е почистен района на паметника и ще бъде направено информационно табло в училище.
12. Паметник на подпоручик Папанинов от 55-ти Подолски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово;
– извършено е почистване на паметника и поставяне на цветя на 5 и 19 юни 2012г.:
– предоставена е информация и са изучени историческите причини за издигането на паметника в часа на класа на 15 юни 2012г.
13. Паметник на подпоручик Томкович от 54-ти пехотен Мински полк, загинал в боевете на Шипка – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – Професионална гимназия по строителство – Габрово:
– на 31 май 2012 г. е почистен паметникът. Той ще бъде почистван периодично.
– учениците от ПГ по строителство – Габрово са проучили историята на паметника и са осъществили радио- предаване, излъчено на 15 юни 2012 г. по училищния радиоцентър.
14. Паметник на бойци от 35-ти Брянски полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица” – СОУ „Васил Левски” – Севлиево:
– почистен е района около паметника до 15 юни 2012г.;
– изучена е историята и причините за издигането на паметника, изработване на есета, рисунки и снимки от ученици, изучаване на биографиите за освободителите на Севлиево в срок до 13 юни 2012г.;
– проведена е изложба на рисунки и снимки във фоайето на Актова зала на СОУ „Васил Левски” на 15 юни 2012г.
15. Паметник на подпоручик Митрофан Марков от 3-ти пехотен полк на 9-та пехотна дивизия на Староингерманландси полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица” – ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров” – Севлиево:
– извършено е почистване на района около паметника;
– изучена е историята и причините за издигането на паметника;
– изготвена е презентация за живота и делото на пдпоручик Митрофан Марков.
16. Братска могила на руски воини, загинали в августовските боеве 1877г. при отбраната на Шипка – гр. Дряново – СОУ „Максим Райкович” – Дряново.
– почистен е районът на паметника;
– възстановяване надписа на мраморната плоча- изписване с бронз – 30 юни 2012 г.
– популяризиране историята на изграждане на Руския паметник сред учениците и обществеността – в Часа на класа, чрез местните медии;
– изучаване участието на дряновци в Руско-турската освободителна война 1877/1878г.- 28 юни 2012 г.
– провеждане на ученически литературен конкурс за: стихотворение, разказ, есе и художествен конкурс за : рисунка, колаж, постер до 30 юни 2012 г. Предстои обявяване на резултатите от конкурса и награждаване на учениците.
На високия връх Шипка – висок старт за випускниците от НВУ „Васил Левски“
В навечерието на националното честване, посветено на Шипченската епопея през август, високият Връх днес беше завладян от 79 курсанта и 44 кадета, които получиха там своите дипломи. Традицията беше възстановена от НВУ „Васил Левски“ след дълго прекъсване. Гости на тържественото събитие бяха заместник – министъра на отбраната Орхан Исмаилов, областният управител на област Габрово Николай Сираков, началникът на военната академия „Г.С. Раковски“ бригаден генерал Тодор Дочев, началници на военни окръжия. От името на управлението на целия академичен състав на НВУ „Васил Левски“ ректорът бригаден генерал Богданов поздрави випускниците за успешното дипломиране.
„На това място шепа храбреци, сплотени от мисълта да видят България свободна, браниха на живот и смърт най-високия връх в българската история – Шипка. Воювайки в традициите на българската слава те показаха безпрекословна преданост към българския национален идеал.“ – посочи в обръщението си бригадния генерал и допълни: „Малобройни и зле въоръжени опълченците на Шипка ни показаха, че във война не се побеждава само с оръжие, а с несломим дух и воля за победа. И днес са живи признателността ни към тези, които се сражаваха, които загинаха за нашата свобода, както и към тези, които създадоха третата българска държава независимо от превратностите на времето. Всички ние днес сме тук, за да почетем делото им и да им покажем, че сме достойни да се наречем техни наследници. Днес с тържествения акт на връчване на Вашите дипломи ние показваме на предците си, че българската армия има ново попълнение – знаещи, можещи и високо мотивирани млади хора. Това са випускниците на НВУ „Васил Левски“ – те са прецизно подбрани, добре обучени, обичат майка България и са възпитани в духа на най-здравите патриотични традиции.“
Преди да се отправят към Паметника на Свободата на връх Шипка, випускниците поднесоха венци пред Братската могила на загиналите руски воини и пред Паметника на падналите през войните в Дряново. В Габрово цветя и венци на признателност бяха поднесени пред Паметника на загиналите във войните от 1912-1913 и 1915-1918 година и паметника на Васил Априлов, където беше отличен най-добрия курсант от випуска. Курсант – старшина Добрин Дианов Добринов от Габрово получи графичен знак „155 години Габрово – град“ от кмета на Габрово Таня Христова и вимпел „Шипченска епопея“ от областния управител Николай Сираков.
Националният военен университет „Васил Левски” възстановява традицията дипломите на курсантите да се връчват на Шипка
Областният управител Николай Сираков ще бъде гост на тържественият ритуал по връчването на дипломите на курсантите и свидетелствата на кадетите от Випуск-2015 на Националния военен университет „Васил Левски”. Церемонията ще се състои на 21 юли 2015 г. от 12.30 часа на връх Шипка.
Преди тържественият акт на връчването на дипломите на връх Шипка, випускниците ще поставят венци пред Братската могила на загиналите руски воини и пред Паметника на падналите през войните в Дряново,а в град Габрово- пред Паметника на Васил Априлов и Паметника на загиналите във войните от 1912-1913 и 1915-1918 година.
Срещата пред Националната Апролвска гимназия е предвидена за 9:55 ч., по време на която ще бъде отличен най-добрия курсант от випуска.
Дипломи ще получат 79 курсанти, от 5 които са граждани на Социалистическа Република Виетнам. Свидетелства за професионална квалификация ще бъдат връчени на 44 кадети от Професионалния сержантски колеж.
12 курсанти завършват с диплом с отличие и ще получат грамоти Cum Laude. Ще се връчат награди и на изявени спортисти курсанти.
Випускът се нарича “Випуск-2015”. За новопроизведените офицери той е 137 по ред от създаването на първото военно училище непосредствено след Освобождението на България и е седми за Професионалния сержантски колеж.
Състезание по спортно ориентиране за Купа „Шипченска епопея 2015”
Ако си добър с компаса, можеш да разчиташ карти и да се ориентираш добре в непознато място – това състезание е за теб. До 18 август желаещите да се включат в атрактивното състезание по спортно ориентиране за Купа „Шипченска епопея 2015” могат да се запишат за участие на E-mail: shandura@abv.bg. Състезанието се провежда за първи път и е във връзка с честванията на годишнините от Шипченската епопея, като един своеобразен начин за съхранение на историческата памет за поколенията.
Събитията се провеждат под патронажа на Президента на Република България, а организатор е Клуб по спортно ориентиране „Узана” – Габрово с подкрепата на Инициативен комитет при Областна администрация Габрово, Обществен дарителски фонд – Габрово и Фондация работилница за граждански инициативи. Read more
Списък на паметниците включени в инициативата „Осинови паметник“
1. Братска могила на 16 офицери и 465 сержанти и войници от 14-та пехотна дивизия, загинали при защитата на Шипченските позиции от 9 август до 28 декември 1877 г. – от северната страна на църквата „Св. Богородица”
2. Надгробна плоча на майор Александър Молоствов от 35-ти пехотен Брянски полк, ранен при отбраната на Шипка и починал на 13 август 1877 г.– от северната страна на църквата „Св. Богородица
3. Надгробна плоча на поручик Зенкович от 1-ва батарея на 9-та артилерийска бригада, убитна 11 август 1877 г. при отбраната на Шипка – от северната страна на църквата „Св. Богородица
4. Паметник на капитан Андреев и прапорчик (подпоручик) Кобылянски от 56-ти Житомирски полк – от южната страна на църквата „Св. Богородица”
5. Надгробна плоча на подпоручик Всеволод Кобрилянски (21 годишен), починал от раните си, получени при боя на Шипка от 16 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица
6. Надгробна плоча на капитан Виктор Алексеевич Кливитов от 36-ти пехотен Орловски полк (роден 1836 г.), починал от раните си, получени при завземането на Шипченските позиции на 8 юли 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица”
7. Надгробна плоча на корнет (най-ниският офицерски чин в кавалерията, съответстващ на лейтенант в пехотата) Александър Викторович Гарнер от Хусарския полк, убит на 28 декември 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица”
8. Надгробна плоча на подполковник Логин Павлович Бенецки, командир на 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада (кавалер на ордените „Станислав” и „Св. Ана”, II степен), убит на 11 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица
9. Паметник на прапорчиците Краховецки от 55-ти пехотен Подолски полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк – в градинката до театъра
10. Паметник на капитан Чижевски и капитан Михау от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост”
11. Паметник на капитан Бакеев от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища)
12. Паметник на подпоручик Папанинов от 55-ти Подолски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища
13. Паметник на подпоручик Томкович от 54-ти пехотен Мински полк, загинал в боевете на Шипка – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища)
14. Братска могила на поручик Прокопович, капитан Бандровски, прапорчик Частухин от 14-та пехотна дивизия и капитан Пестов от 14-та артилерийска бригада, загинали в периода 9 август – 28 декември 1877 г. – на местността „Гробът”;
15. Паметник на капитан Барановски от 55-ти пехотен Подолски полк – м. „Бивакът”, северно от Шипка;
16. Братска могила на бойци от 24-та пехотна дивизия: 93-ти пехотен Иркутски полк 195 д., 94-ти пехотен Енисейски полк – 227 д., 95-ти пехотен Красноярски полк – 151 д., 1-ва и 2-ра батарея от 24-та артилерийска бригада – 4 д. – м. „Бивакът”, северно от Шипка;
17. Паметник на поручик Кронович и прапорчик Илин и прапорчик Аносов от 55-ти пехотен Подолски полк – м. „Бивакът”, северно от Шипка;
18. Паметник на подпоручик Коко от 55-ти пехотен Подолски полк – при къмпинга;
19. Братска могила на 482 сержанти и войници от 36-ти пехотен Орловски полк, 375 сержанти и войници от 35-ти пехотен Брянски полк и 35 сержанти и войници от 9-та артилерийска бригада, загинали при отбраната на Шипка от 9 август до 28 декември 1877 г. – вр. Шипка;
20. Паметник на майор Месеслав Загоровский от 55-ти пехотен Подолски полк – м. „Жълтата иглика” по стария път за Шипка;
21. Паметник на 8 стрелци, убити на 5 септември 1877 г., на капитан Володкевич, поручик Чеканов и поручик Грузевич-Нечай, подпоручик Казански и подпоручик Тимофееев и още 78 стрелци, убити на 27 и 28 декември 1877 г. – руското гробище на вр. Шипка;
22. Надгробен паметник на княз Емануил Николаевич Мещерски, убит на 5 септември 1877 г. – на вр. Шипка;
23. Паметник на бойци от 35-ти Брянски полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица”
24. Паметник на подпоручик Митрофан Марков от 3-ти пехотен полк на 9-та пехотна дивизия на Староингерманландси полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица”
25. Братска могила на руски войни, загинали в августовските боеве, 1877 г. при отбраната на Шипка – гр. Дряново –
Надгробна плоча на майор Александър Молоствов от 35-ти пехотен Брянски полк
Надгробна плоча на майор Александър Молоствов от 35-ти пехотен Брянски полк, ранен при отбраната на Шипка и починал на 13 август 1877 г. – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Ран Босилек” – Габрово:
– почистен е районът около паметника и са поставени цветя – 04 юни 2012г;
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча.
Всички дейности на ОУ „Ран Босилек“ ще бъдат документирани в снимки, писмени материали и постери и публикувани в сайта на училището и в летописната книга.
Братска могила на 16 офицери и 465 сержанти и войници от 14-та пехотна дивизия
Братска могила на 16 офицери и 465 сержанти и войници от 14-та пехотна дивизия, загинали при защитата на Шипченските позиции от 9 август до 28 декември 1877 г. – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – Национална Априловска гимназия – Габрово:
– почистен е паметника;
– изучени са историческите причини за издигането му;
– на 21 юни 2012г. с полагане на цветя пред паметника е открита Краеведческа конференция на тема „135 г. от Освобождението на България и Шипченската епопея”, в която участват и ученици от Национална Априловска гимназия.
Отчет на извършените дейности от инициативата „Осинови паметник“
1. Братска могила на 16 офицери и 465 сержанти и войници от 14-та пехотна дивизия, загинали при защитата на Шипченските позиции от 9 август до 28 декември 1877 г. – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – Национална Априловска гимназия – Габрово:
– почистен е паметника;
– изучени са историческите причини за издигането му;
– на 21 юни 2012г. с полагане на цветя пред паметника е открита Краеведческа конференция на тема „135 г. от Освобождението на България и Шипченската епопеия”, в която участвати ученици от Национална Априловска гимназия.
2. Надгробна плоча на майор Александър Молоствов от 35-ти пехотен Брянски полк, ранен при отбраната на Шипка и починал на 13 август 1877 г.– от северната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Ран Босилек” – Габрово:
– почистен е районът около паметника и са поставени цветя – 04 юни 2012г;
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча.
Всички дейности на ОУ „Ран Босилек“ ще бъдат документирани в снимки, писмени материали и постери и публикувани в сайта на училището и в летописната книга.
3. Надгробна плоча на поручик Зенкович от 1-ва батарея на 9-та артилерийска бригада, убитна 11 август 1877 г. при отбраната на Шипка – от северната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Неофит Рилски” – Габрово:
– почистен е районът около паметника и са поставени цветя – 20 юни 2012г.;
– учениците са се запознали с историческите събития, станали причина за издигането му.
4. Паметник на капитан Андреев и прапорчик (подпоручик) Кобылянски от 56-ти Житомирски полк – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Цанко Дюстабанов” – Габрово:
– почистен е районът около паметника – 01 юни 2012г;
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча.
– изготвени са научни съобщения, свързани с паметника – 07 юни 2012г.
5. Надгробна плоча на подпоручик Всеволод Кобрилянски (21 годишен), починал от раните си, получени при боя на Шипка от 16 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Иван Вазов” – Габрово:
– почистен е паметникът – 07 юни 2012г.
– изучени са историческите причини за поставянето на надгробната плоча, проучена е личността на подпоручик Всеволод Кобрилянски в Регионален исторически музей габрово с помощта на г-жа Даниела Цонева – уредник в музея;
– провеждане на училищен литературен конкурс и конкурс за рисунка, свързани с Шипченската епопея, изготвяне на постери, табла, витрини, посветени на годишнината от боевете са планирани за месец септември 2012г.
6. Надгробна плоча на капитан Виктор Алексеевич Кливитов от 36-ти пехотен Орловски полк (роден 1836 г.), починал от раните си, получени при завземането на Шипченските позиции на 8 юли 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Габрово:
– извършено е почистване на паметника – 13 юни 2012г.
7. Надгробна плоча на корнет (най-ниският офицерски чин в кавалерията, съответстващ на лейтенант в пехотата) Александър Викторович Гарнер от Хусарския полк, убит на 28 декември 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – ОУ „Христо Ботев” – Габрово:
– почистен е паметникът – 15 юни 2012г.;
– извършено изучаване на живота и делото на Александър Викторович Гарнер.
8. Надгробна плоча на подполковник Логин Павлович Бенецки, командир на 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада (кавалер на ордените „Станислав” и „Св. Ана”, II степен), убит на 11 август 1877 г. – от южната страна на църквата „Св. Богородица” – СОУ „Отец Пайсий” – Габрово:
– почистен е паметникът 12 юни 2012г ; – проучени са обстоятелствата свързани с гибелта на подполковник Логин Павлович Бенецки и командваните от него войници, както и на сраженията при връх „Шипка” и подвига на пета батарея на девета артилерийска бригада т. н „кръгла батарея”; Извършено и проучване на личнжостта на подполковник Логин Павлович Бенецки;
– подготвени са и разпространени материали за часа на класа от ученици на петите класове сред останалите възпитаници на училището, относно направените проучвания за подполковник Логин Павлович Бенецки и командваните от него войници.
Училището има готовност и желание да „осинови” и паметник под № 19 – Братска могила на 482 сержанти и войници от 36 – ти пехотен Орловски полк, 375 сержанти и войници от 35 – ти пехотен Брянски полк, 35 сержанти и войници от 9 – та артилерийска бригада, загинали при отбраната на Шипка от 9 август до 28 декември 1877 година – вр.Шипка, като ще разчитаме на съдействие от страна на областната управа и РИО – Габрово.
9. Паметник на прапорчиците Краховецки от 55-ти пехотен Подолски полк и Николаев от 56-ти пехотен Житомирски полк – в градинката до театъра – ПМГ „Акад. Иван Гюзелев” – Габрово:
– поддържане на района около паметника – срок постоянен;
– проведена е историческа презентация на личности и военни подразделения от 55-ти Подолски полк и 56-ти Житомирски полк и други, взели участие в Шипченската епопея от ученици от 6 клас на гимназията на 11 юни 2012г.
10. Паметник на капитан Чижевски и капитан Михау от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост – СОУ „Райчо Каролев” – Габрово:
– извършено е почистване и облагородяване на района около паметника 28 юни 2012г.;
– изучени са историческите причини за издигането му;
– планирано е провеждане на училищен конкурс за есе и рисунка на тема:„Очарованието на историческото ни минало през моя поглед” до 30 октомври 2012г. както и провеждане на дискусия в Ученическия съвет на тема „Поддръжка на паметника и идеи за популяризиране на историята по създаването му” 30 октомври 2012г
11. Паметник на капитан Бакеев от 56-ти пехотен Житомирски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – ПТГ „Д-р Никола Василиади”:
– на 28 юни 2012г. е почистен района на паметника и ще бъде направено информационно табло в училище.
12. Паметник на подпоручик Папанинов от 55-ти Подолски полк – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово;
– извършено е почистване на паметника и поставяне на цветя на 5 и 19 юни 2012г.:
– предоставена е информация и са изучени историческите причини за издигането на паметника в часа на класа на 15 юни 2012г.
13. Паметник на подпоручик Томкович от 54-ти пехотен Мински полк, загинал в боевете на Шипка – от южната страна при Боровския мост (преместен от старите гробища) – Професионална гимназия по строителство – Габрово:
– на 31 май 2012 г. е почистен паметникът. Той ще бъде почистван периодично.
– учениците от ПГ по строителство – Габрово са проучили историята на паметника и са осъществили радио- предаване, излъчено на 15 юни 2012 г. по училищния радиоцентър.
14. Паметник на бойци от 35-ти Брянски полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица” – СОУ „Васил Левски” – Севлиево:
– почистен е района около паметника до 15 юни 2012г.;
– изучена е историята и причините за издигането на паметника, изработване на есета, рисунки и снимки от ученици, изучаване на биографиите за освободителите на Севлиево в срок до 13 юни 2012г.;
– проведена е изложба на рисунки и снимки във фоайето на Актова зала на СОУ „Васил Левски” на 15 юни 2012г.
15. Паметник на подпоручик Митрофан Марков от 3-ти пехотен полк на 9-та пехотна дивизия на Староингерманландси полк – Севлиево, в двора на църквата „Св. Троица” – ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров” – Севлиево:
– извършено е почистване на района около паметника;
– изучена е историята и причините за издигането на паметника;
– изготвена е презентация за живота и делото на пдпоручик Митрофан Марков.
16. Братска могила на руски воини, загинали в августовските боеве 1877г. при отбраната на Шипка – гр. Дряново – СОУ „Максим Райкович” – Дряново.
– почистен е районът на паметника;
– възстановяване надписа на мраморната плоча- изписване с бронз – 30 юни 2012 г.
– популяризиране историята на изграждане на Руския паметник сред учениците и обществеността – в Часа на класа, чрез местните медии;
– изучаване участието на дряновци в Руско-турската освободителна война 1877/1878г.- 28 юни 2012 г.
– провеждане на ученически литературен конкурс за: стихотворение, разказ, есе и художествен конкурс за : рисунка, колаж, постер до 30 юни 2012 г. Предстои обявяване на резултатите от конкурса и награждаване на учениците.
Списък на паметниците и дейности към тях
Помощта на населението от Габровския край
След Търново, на 11 юли 1877 година авангардните руски поделения пристигат в Габрово. Към 19 юли всички селища от Габровския край са освободени. От този момент до края на войната Габровско има значителна роля, както в осъществяването на защитата на знаменития триъгълник на връх Шипка, така също и като база за широка настъпателна операция на руските войски през Балкана през зимата на 1877-1878 година.
”Войската на Шипка съществува с ресурси само от Габрово и в случай на нападение на турците-четем в рапорта на командира на втора бригада от Девета пехотна дивизия – необходимо е да се задържи и Габрово, без което войските на Шипка ще останат без всякакви средства и продоволствие. В разговор, който води управителят на канцеларията на гражданското управление Соболев с ген.Радецки, последният заявява: ”В течение на месец и половина по време на „Шипченското стоене” на корпуса му бе оказана значителна помощ от Червеният кръст и особено от гражданските власти в Габрово.
Ако се опитаме да групираме формите на помощ и съдействие ще се получат главно три вида: въоръжена; разузнавателна и икономическа.
В навечерието на Руско-турската война от селищата в Габровския край емигрират много революционери, взели активно участие в местните бунтове и въстания против турското робство, за да се включат в състава на най-голямата българска въоръжена сила през войната-Опълчението. От Сърбия се отправят Димитър Станчев, Иван Николов, Никола Ристов, Симеон Проданов и Стоян Джуров от Габрово, Петко Богданов от Дряново, Христо Цанков от Трявна. На 21 май от Браила заминават Димитър Станев от Габрово и Георги Константинов от Севлиево. Два дни по късно от Слатина тръгват Христо Стойнов от Севлиево и Иван Тодоров от Габрово. От Галац тръгват 121 човека, от Габровския край са Кунчо Петров, Димо Тодоров и Игнат Тодоров от Трявна, Станьо Бояджиев, Ангел Николов и Христо Лъвчиев от Дряново и Минко Марков Гализов от с.Ловнидол. През май 1877 г. постъпват в пета дружина опълченците Иванчу Матеев от с.Боженци, Атанас Христов от Севлиево, в 4-та Пейчо Ильо от Дряново, Илия Велев, Петър Георгиеев и Кольо Атанасов от с.Етъра, Радьо Георгиев от с.Чукили: в 6-та Георги Радев от Трявна, Атанас Райчев от Севлиево и Димитър Янков и Николай Стоянов от Габрово и др.
В освободените територии започва формирането на втората серия опълченски дружини. Руското командване определя да се създават по две нови дружини в Габрово и Търново и по една в Свищов и Никопол. В Габрово започва формирането на 9-та и 10-та опълченска дружини. Формиращите се в Габрово 9-та и 10-та опълченска дружини биват допълнени предимно от доброволци от жители на града и на околните селища. В 9-та дружина постъпват Недко Райчев и Иван Бояджиев от Севлиево, Марин Стойчев от Влайчевци, Ценчо Зимов от Деледжетци, Тодор Николов от Топлеш, Райчо Велков, Стоян Пройнов и Петър Цвятков от Тодорчетата и др. 10-та опълченска дружина е предимно от габровци и значителен брой дряновци.
В писмото си от 4 септември 1877г. А.Нажкин пише на И.Аксаков, че за доброволци в Габрово се явили и юноши 13-14г.. Към края на месец август 1877 г. 9-та дружина наброява 317 души, а 10-та -525.
През 3-те дни на августовските боеве са наградени от дружината 236 опълченци, със светло бронзови медали и 13 с тъмно бронзови. В помощ на Шипченските защитници на 9 август 1877г са изпратени и двете габровски опълченски дружини. Десетата се изтегля в с.Зелено дърво и заема позиции за охрана на десния фланг на Шипченския фронт, а две роти на девета дружина отиват непосредствено на линия на прохода. В състав от 179 души под командването на подполковник Лвов тези роти взимат 200 коли от Габрово и излизат от позициите, за да издирват и прибират ранените войници и опълченци.След Шипченските боеве в Габровския край се съсредоточават две-трети от Българското опълчение. Поради това, че щабът на опълчението се намира в с.Баевци, а то самото е разположено в близките села, то габровския край става естествен център за набиране на доброволци. На Шипка девизът:”Свобода или смърт” намира най-пълно покритие. Опълченците умират геройски, като се бият до последната капка кръв. През цялата война няма случай опълченец да е улучен с куршум в гърба, което е знак за безстрашие. Затова признателно Габрово се отнася с почит към доблестните си синове. През 1923 г.габровският градски общински съвет ги обявява за почетни граждани.
През цялото време на героичната защита на Шипка, Габрово е препълнено с войски и с войскови учреждения: улиците са задръстени от обози, край града се строят землянки,устройват се болници, преминават различни части и съединения, формират се доброволческите отряди и дружини от 2-ра серия опълченски дружини. Въоръжената подкрепа на българите не се изчерпва с легендарния подвиг на Опълчението. Преминаването на русите през река Дунав е сигнал за формиране и действие на Горските „волни” чети и милиционни отряди. Такава чета е създадена и в Габрово, оглавена от Пенчо Манафов. Тя е формирана още преди пристигането на руските войски от революционния комитет и от ученици от Априловската гимназия.
Едновременно с изграждането и действието на „горските волни чети” по време на войната се разгръща и друг поток от въоръжена борба-създаване на милиционни селски и градски стражи. Те носят караулната служба в селищата, осигуряват реда и спокойствието, пресичат опитите за нападение от страна на противника. Освен това от габровския край през цялото времетраене на боевете се използват българи за разузнавачи и водачи.На 15 август ген. Дерожински донася от Габрово в Търново следното: ”По разказа на българина, който беше изпратен на Шипка, турците се нуждаят от съестни продукти и е установено, че се изпращат подкрепления от Казанлък”. Българите оказват съдействие на освободителите и чрез безплатен труд. Те разчистват проходите, правят пътища, превозват оръдията, копаят землянки, превозват ранени и др. В рапорта си ген.Дерожински съобщава от Габрово, че по отношение на продоволствието не е затруднен. По решение на градския съвет всеки ден били предоставяни 5000 бройки хляб, 2180 пуда ечемик и овес, 655 пуда сено и т.н. Между това в Габрово е организиран и обоз от каруци с впрегнати коне и биволи за прекарване на боеприпаси и храна.Много българи от Габровския край със собствен добитък и коли прекарвали храна,фураж,боеприпаси и ранени войници.Известни са имената на Димитър Братанов и Бенчо Бенчовски от с.Крушево.Райчо Петров,Атанас Коев от Гъбене и др.Димитър Караиванов от Севлиево е преводач при Верешчагин.
Габровци участват и в изкачването на оръдия към застрашените позиции на Шипка: ”За изкачването на оръдията, съобщава в телеграмата си до главната квартира ген.Кренке и на други тежести в планината на 23 август изпратих от Габрово 80 чифта волове”. Не случайно Немирович Данченко пише за боя на 24 август: ”През този тен от 11 часа сутринта шосето за св.Никола представляваше чудна гледка. Тук се бяха събрали повече от 1000 българи от Габрово и околните села, за да окажат помощ…”.
Активна е помощта на населението от Габровския край при подготовката и зимното преминаване на Балкана. Още преди да са започнали студовете, в Габрово се шият вълнени дрехи, партенки и ръкавици. През ноември габровци започват да превозват и въглища за Шипка Съществена е и военномедицинската помощ, която габровци оказват по време на бойните действия. По предложение на габровския лекар д-р Алекси Христов, московски възпитаник, габровската община организира само за един ден първата габровска болница. В нея вечерта на 16 юли 1877г. постъпват на лечение 76 ранени бойци. Тя е обзаведена с 250 легла с постели и бельо, събрано от жителите на града. До 19 юли в болницата постъпват още 232 ранени и болни войници. На следващия ден пристига в града полевата болница на 9-та пехотна дивизия с началник доктор Анучин и се настанява в гимназията. В спомените си „Два месеца в Габрово” доктор Пясецки отбелязва: ”Като отстъпиха гимназиалното заведение за болница също дадоха дюшеци възглавници и покривки”.
През първата половина на август 1877 г., когато на Шипка се водят едни от най-кръвопролитните сражения, габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени и ученици. Пристигат селяни от околните села. Под дъжд от куршуми мнозина от тях стигат до предните позиции и „със собственоръчно приготвени носилки” пренасят ранените до най-близките болнични пунктове. Поради постоянно нарастващия брой на ранените, габровската община превръща девическия манастир в болница за офицерския състав, а домът на учителя Илия Христович- в лазарет за опълченци и войници. През тежката зима в болниците и в десетките габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали руски войници и опълченци. Членките на женското дружество Мариола Стойчева, Марийка Арнаудова, Андрейца Манафова, Тонка Бойчева, Досювица Драганова и мн. др. габровски жени сърдечно приютяват бежанците, дошли от Южна България и делят всичко с тях. ”На габровчани трябва да се отдаде справедливост – пише С.Кисьов-твърде съчувствено се отнесоха не само към болните и ранените, но и към нещастните бежанци”. За болните бежанци по предложение на доктор Христов се организира самостоятелна болница в девическото училище, обзаведена от членките на женското дружество ”Майчина грижа” и с помощта на Московския славянски комитет, а малко по-късно сиропиталище за изоставени или загубили своите родители крайно бедни деца. Грижите за този приют, в който са настанени 235 души, се поемат от габровските жени.
В края на месец септември 1877г. в Габрово се организират и трета болница в къщата на учителя Илия Христович-специално за опълченци. Нейният началник доктор Сава Марков пише, че габровските граждани безкористно са се притекли на помощ и се грижели за ранените. В началото на октомври същата година, поради застудяването на времето, почти ежедневно от шипченските позиции в Габрово слизат по 200 болни. Целият град се превръща в болница. В Габрово всеки ден умират войници и след всеки ковчег крачат скръбни жени, които не знаят името на загиналия. На Балкана те прибират не само труповете на руси и българи, но погребват и турците. В претъпкания град започва страшна тифусна епидемия. Умират цели семейства, къщите запустяват. От тифус умира и председателката на женското дружество Мария Генчева, позната на габровци с името Гаврилица Генчовата, която работи в инфекциозното отделение. Дряново също се превръща в град-болница и за продоволствие. Само от 13-18 август 1877г. през този болничен пункт преминават и получават медицинска помощ 73 офицери и 1890 войници, подофицери и опълченци. Отличава се дряновския лекар Тодор Касеняков ,за което е награден с орден „св.Станислав”. Починалите биват погребвани в подножието на хълма”Бряста”. В град Севлиево през есента на 1877г. са поръчани 5500 полушубки, а към средата на октомври 1000 са готови за Българското опълчение. Помощта, която габровци и жителите от региона оказват на руската армия улеснява техните действия по време на боевете и доказва, че българите са достойни за своята свобода и тя не им е подарена даром.
Шипченската епопея
Боевете на връх Шипка през летните месеци на 1877год. се превръщат в повратна точка в хода на Руско- турската война. От тяхното развитие зависи крайният изход на войната и съдбата на българското освобождение. Според плана на войната, разработен от ген. Н. Обручев три руски отряда-Източен, Преден и Западен трябва да разгромят основните османски сили, разположени на българската територия.
На Предния отряд, командван от ген.Й. Гурко се пада отговорността да премине с бърз марш старопланинските проходи и да напредне към Одрин. Отрядът наброява 12000 руски войници и български опълченци. След като на 7.07.1877г. войниците на ген. Гурко освобождават В. Търново, на 11.07.1877г. те влизат в гр. Габрово тържествено посрещнати от цялото население на града. Директорът на Гимназията Райчо Каролев приветства освободителите от името на населението. Основните руски части се настаняват в града през следващите дни. На 13 юли влиза в град Габрово началникът на габровския отряд ген.Б.Ф.Дерожински и командирът на казашкия полк полк.Орлов.
На 15 юли в Габрово се събира целият отряд в състав: 36-ти пехотен орловски полк ,1-ва ,2-ра, 3-та, 4-та и 5-та опълченска дружина, 6-та в района на Тревненския проход, на вр.Кръстец , 2-ра и 5-та батарея от 9-та артилерийска бригада, 2-ра планинска батарея, стоманената батарея, четири сотни и три команди –от 7-ми сапьорен батальон, конно-пионерна и конна българска, общо около 5500 души с 27 оръдия. По-късно към него се присъединява и Брянският полк. Командването на полка изпраща разузнавачи към Шипченския проход, за да проучат разположението на турските части. Те докладват на началниците си, че протовниковите войски са разположени в 4 лагера-на връх Св. Никола, на изток от този връх, на запад от височината Узункуш и в самото село Шипка.
Освен тези части керванският път от Трявна до връх Голям Бедек също бил зает от неприятелска войска. При тази ситуация командването на Габровския отряд взема решение на 17.07.1877г. да предприеме първата атака на Шипченската позиция от северна и южна посока.Атаката се осъществява от три руски колони. Лявата се командва от кап. Клиентов и настъпва през Манастирската пътека и Еловсксия дол със задача да удари десния фланг на противника. В състава на средната колона с командващ пол.Лингстрьом влизат 4 роти, сто казаци и 4 оръдия. В действията взема участие и командирът на дивизията генерал Светополк-Мирски. Колоната започва настъплението по шосето Габрово-Червен бряг-Шипка. Към 14часа завладява първата турска караулка и се отправя към втората на местността Рашейското. Разездите донасят, че откъм върха се спускат турци. Завързва се престрелка, която трае няколко часа. Турците получават подкрепление, но не могат да изтласкат русите. Привечер престрелката стихва. Загубите са 4 убити и 34 ранени. Два часа по късно, когато ген. Светополк-Мирски научава за загубите и отстъплението на лявата колона, заповядва отрядът да напусне позицията и да се завърне в Габрово.
Дясната колона под командването на полк. Хоменко настъпва към Зелено дърво. Артилерията има за задача да открие огън по турските позиции край шосето и да поддържа настъплението на средната колона. Три пехотни роти стигат до връх Куруджа, без да срещнат противник, но през нощта получават заповед да се върнат в Габрово. Така първата атака на Шипченския проход завършва без успех. Загубите на русите са: убити 2 офицера и 77 сержанти и войници, ранени 4 офицера и 128 войници.
Причините за неуспеха са голямото числено превъзходство на противника (повече от 3 пъти), добре укрепените му позиции, неучастието в атаката на основната част от Предния отряд, който закъснява със съсредоточаването си към прохода, разделянето на малобройния Габровски отряд в 3 колони на голямо разстояние една от друга, с риск всяка поотделно да бъде разбита, преди да получи подкрепление.
На 18 юли към прохода предприема настъпление основната част от Предния отряд. Два батальона без артилерия тръгват по пътя от с.Шипка към вр.Малък Бедек. Ген.Гурко изпраща пратеник българин в Габрово да съобщи за настъплението, но той за съжаление закъснява. На 19 .07.1877г. действията на Габровския отряд и основните руски части от Предния отряд се съгласуват. Габровският отряд настъпва в една колона по централния път. Авангардната рота под командването на ген. М. Д. Скобелев достига до връх Св. Никола и завладява опразнените по-рано от турците позиции. На 24.07.1877г. ген. Н. Г. Столетов поема командването на главните сили на Габровския отряд и пристъпва към укрепване на Шипченската позиция. Целта му е да не се допусне преминаването на турските войски през него. Цялостната защита на прохода е разпределена на няколко основни позиции. Южната страна на връх „Св. Никола„, под командването на полк. М. П. Толстой , се заема от 5 роти от Орловския полкт и 15 оръдия на Голямата, Малката и Стоманената батарея. Източната позиция по склона югоизточно от вр. Шипка се заема от 2, 3 и 5 опълченска дружина под командването на полк. Л. Д. Вяземски. Главната позиция от провлака до вр. Шипка, включително и Волинската височина под командването на полк. Прерадович, заменен по- късно от полк. Ал. Липински се заема от 7 орловски роти и 5 батарея, разположена на Централната и Кръгла батарея. В резерв от двете страни на шосето между вр. Св. Никола и централната височина остават орловски роти,1 и 4 опълченски дружини и 4 планински оръдия. Изградени били и три артелирийски позици , наречени батареи- Голямата –с фронт на запад и югозапад, Малката-с фронт на юг и югоизток и Стоманената –с фронт на югоизток, изток и северозапад. При така устроената отбрана западната и източната група укрепления, в които се включват връх Шипка, Волинската височина и връх Узункуш, образуват Главната позиция.
Предната позиция е от южната група укрепления, включваща вр. Св. Никола и вр. Орлово гнездо. По този начин Шипченската позиция е най- силна по фронта, но фланговете, тилът и пътят за съобщения не са осигурени.
В първите дни на месец август, след като нанася поражение на преминалите Стара планина руски войници от Предния отряд и опожарява Стара Загора 30000 армия на Сюлейман паша се съсредоточава под Шипченския проход. На състоялия се на 19. 08.1877г. военен съвет се взема решение главната атака на османската армия да се проведе от изток към вр. Малкия Бедек под командването на Реджеп паша, а Шакир паша да организира с една бригада демонстративни действия по шосето Шипка-вр. Св. Никола-Габрово. На 20.08.1877г. противниците стоят един срещу друг на Шипченските позиции. Ходжите обикалят палатките на войниците и ги приканват да измрат, но да победят московците и раите в името на Аллаха. Първата атака срещу връх Шипка започва на 21.08.77г. към 3 часа сутринта между черкези и 4-та опълченска дружина. Към 7 часа Реджеб паша с 16 табора напада левия фланг на позицията и отхвърля руските постове на височината Малък Бедек , където пристъпва веднага към изграждане на позиция и изкачване на артилерия. Предните части на колоната на Шакир паша към 8 часа откриват огън на позициите на вр. Св. Никола. Опълченците от Първа и Четвърта дружина влизат в решителен бой за защита на Орлово гнездо , вр. Св. Никола и склона североизточно от тях. Турците се нахвърлят и срещу левия фланг като се стремят да извършат пробив в отбранителната линия. Първата атака е отблъсната от руските войски и опълченците. Сюлейман паша включва в боя нови сили. Те такуват предните позици на шипченските бранители.
Освен Орловския полк и опълченците в битката се включват и дошлите от Габрово руски бойци от Брянския полк под командването на ген. Дерожински. През първия ден на боевете войските на Сюлейман паша предприемат 10 атаки, отблъснати от храбрите защитници. Боевете се преустановяват късно през нощта на 21.08. Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които 500 души, доведени на бойните позиции преди 3 дни. Очевидецът на събитията Немирович- Данченко пише : „ В този паметен ден всеки наш войник беше герой. Нямаше нерешителни и страхливци…Българската дружина се държеше също така изумително . Веднъж 15 българи отблъснаха и подгониха 180 турци с общото „ ура „ и одобрителните възклицания на Орловския полк.В края на деня Българското опълчение ,Орловци и Брянци се заклеват да сложат костите си , но да не предадат превала.”През първия ден боевете Шипченският отряд дава 250 ранени и убити. Загубите на турците са около 5000. На 22.08.1877г. Сюлейман паша дава заповед да се атакуват отново предните руски позиции.Впоследствие, разузнавайки за разположението на защитниците ,османските висши военни променят първоначалния замисъл на атаката и предприемат настъпателни действия по целия фронт.Атакувайки върха, те укрепват своите позиции и изкачват артилерийски оръдия.Под непрекъснат обстрел опълченците и руските войски успяват да подобрят укрепленията си и да възстановят разрушените участъци. На 23.08.1877г се провежда решителното сражение . Османската войска превъзхожда защитниците на прохода многократно.Генерал Столетов разполага със 7300 бойци разположени на укрепените позиции. Османската армия е съставена от17500 бойци и 7500 в резерв.Голяма част от пушките на опълченците са повредени , а патроните и снарядите са на привършване.Командването на Шипченската позиция осъзнава неизгодното разположение на бойците и превъзходството на противника , но взема решение да се държат до край.Атаката на османците започва на 23.08 сутринта с пушечен огън, който не стихва през целия ден.Към 4 часа започва артилерийска стрелба .Към българските дружини и руските войски настъпват и ги обграждат от всички страни таборите на Шакир паша и Вейсел паша.Към 14 часа на 23 август започва кризата в отбраната на прохода.Патроните привършват, оръдейната стрелба става по- рядка.Към 17 часа отбраната на прохода започва да рухва.В тежките боеве на на 23 август българските опълченци съставляват 50% от защитниците на вр. Св . Никола и 100% от източната група , заемаща склона на югоизток от вр. Шипка.В най- критичния момент, когато Реджеп паша и Вейсел паша се стремят да овладеят Габровското шосе, северно от Шипченската позиция под командването на полк. Кесяков се придвижват две роти опълченци. Те отиват на помощ на защитниците на вр. Св. Никола.Въпреки че попадат под огъня на турците и загубват половината от състава си , те успяват да осуетят обкръжението на позицията.В същия момент зад оръдията на кръглата батарея застават 12 опълченци от Първа дружина, които заместват загиналата прислуга на батареята. Броени минути и Шипка отново ще е в ръцете на варварите.Това означава, че османската армия ще опожари Габрово, Севлиево, Трявна , Дряново. Атакувайки руските войски от Западния отряд, които обсаждат Плевен, войските на Сюлейман паша ще нанесат поражение на руснаците, с което решават изхода на войната в своя полза, а българското освобождение се осуетява. При тази ситуация, в най-решителния момент на битката, при пълна мобилизация на силите на защитниците от Габрово пристигат 150 войници от стрелковата бригада на ген. Радецки.Те подсилват позициите на бранителите на прохода и обръщат османските войски в бягство. През следващите дни – 24 и 25 август руските войски и българските опълченци преминават в настъпление и спират атаките на османците. Пристъпват към укрепяване на позицията и подготовката й за продължителна отбрана. На 26 август настъпва затишие.В боевете от 21-26 август русите дават убити и ранени 131 офицера и 3509 войници,а загубите на турците според рапорта на Сюлейман паша са 233 офицери и 6411 войници.На 24-25 август първа втора трета и пета опълченски дружини са сменени от Подолския полк и се отправят към Габрово,а четвъртата остава на Шипка до 31 август.Габровското население с възторг и топлота посреща шипченските герои и им дава всичко необходимо за възстановяване на силите им,след което заемат позиция при Зелено дърво.